чл. 117 ал. 8 ЗЕ

При действието на чл. 92, ал. 3 ЗЕЕЕ от 1999 г. /отм./ и в хипотезата на построена сграда в поземлен имот, която е собственост на лице, различно от собственика-търговец на поземления имот, електрическите уредби с ниско напрежение, които се намират в поземления имот, но обслужват и сградата, представляват ли принадлежност към сградата, респ. при прехвърляне на сградата, прехвърлят ли се и тези уредби или остават собственост на собственика на поземления имот, към който са трайно прикрепени?
В хипотезата на построена сграда в поземлен имот, която е собственост на лице, различно от собственика-търговец на поземления имот и когато последният е водоснабден и вода до сградата се подава чрез намиращата се в поземления имот инфраструктура, то може ли да се приеме, че собственикът на поземления имот извършва услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на питейни и отпадъчни води по смисъла на чл. 2, ал. 3 Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и следва да осъществява тези дейности съгласно изискванията на този закон?
В хипотезата на построена сграда в поземлен имот, която е собственост на лице, различно от собственика на поземления имот и когато електрическа енергия до сградата се подава чрез намиращата се в поземления имот инфраструктура, то следва ли собственикът на поземления имот да прилага разпоредбите на чл. 122 – 124 ЗЕ, респ. да спира електрозахранването на сградата само в уредените в тях случаи?
В хипотезата на построена нежилищна сграда в поземлен имот с нежилищно предназначение, която е собственост на лице, различно от собственика – търговец на поземления имот и когото последният е поставил ограда около сградата, приложими ли са при определяне на минимално необходимото отстояние между сградата и оградата правилата на ЗУТ и по-специално на чл. 33 ЗУТ и на т. 3 Приложение №1 към чл. 21 Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии за отстояние между сгради на основното застрояване?
В хипотезата на построена сграда в поземлен имот, която е собственост на лице, различно от собственика-търговец на поземления имот и когато последният е водоснабден и вода до сградата се подава чрез намираща се в поземления имот инфраструктура, при сключен между двамата собственици договор за наем на водопроводна и канализационна мрежа, следва ли същият да бъде сключен при публично обявени общи условия със задължително съдържание и по цени, образувани съобразно Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги и утвърдени от КЕВР, а също така прилагат ли се разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 5 и чл.. 14, ал. 1 ЗВРКУ и чл. 8, ал. 1 Наредба №14/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи?
В хипотезата на построена сграда в поземлен имот, която е собственост на лице, различно от собственика на поземления имот и когато електрическа енергия до сградата се подава чрез намираща се в поземления имот инфраструктура, действителен ли е сключеният между двамата собственици договор за наем на трансформаторни мощности и комутационна апаратура, ако наемателят е лице, което няма качеството на лицензиран оператор на електроразпределителна мрежа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Недействителност | Нищожност | Облигационно право

докладвано от съдия Ваня Атанасова

Определение №/..2025 по дело №/2024

Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, като не е установил фактите и не е изяснил предмета на делото, както и не е разгледал в пълнота събраните по делото доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения, възражения и доводи на страните? Длъжен ли е съдът на основание чл. 298 и чл. 299 ГПК да зачете силата на пресъдено нещо относно предходно установени с влязло в сила съдебно решение общи факти и обстоятелства между същите страни? С невъзможен предмет ли е договорът за достъп и пренос, сключен между мрежовия оператор и клиента, и длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за нищожността на правна сделка? Налице ли е електроразпределителна мрежа по смисъла на пар. 1, т. 22 ДР ЗЕ, когато съответният оператор притежава само електромер, а останалите съоръжения са собственост на други лица? Дължи ли се цена за пренос през собствени съоръжения? Когато потребител е присъединен със собствени съоръжения и електроразпределителното дружество не е собственик на електроразпределителната мрежа, достатъчно основание ли е да се приеме, че потребителят е присъединен към електроразпределителната мрежа? Правилно ли е определил ЕРП Север границата на собственост на електрически съоръжения до 30.12.2016 г. и след 30.12.2016 г. на ВЕЛ“Ябълка (изходящите клеми)? За да получава електроразпределителното дружество цена за „пренос средно напрежение, условие ли е преноса на електрическа енергия да се осъществява през електроснабдителна мрежа, собственост на електроразпределителното дружество? От значение ли е дали собствен електропровод е част от електроразпределителната мрежа при условие, че поддръжката, отстраняването на аварии и загубите по мрежата са за сметка на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД? Налице ли е превратно тълкуване от страна на въззивния съд на постановеното по дело С-31/2018 решение на СЕС от 17.10.2019 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Неоснователно обогатяване | Облигационно право

докладвано от съдия Анна Ненова

Определение №/..2025 по дело №/2024

Длъжен ли е съдът при постановяване на решението да обсъди всички доказателства, респективно липсата на такива, и направените от страните възражения във връзка с техните правни доводи като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на определен факт или обосноваване за некредитирането му?
Длъжен ли е съдът да обсъди наличието или липсата на издадено в полза на определено лице разрешение от „Асоциация Енергетика по чл. 2, ал. 2 Закона за електростопанството като една от кумулативно представените материалноправни предпоставки за принадлежност на правото на собственост?
Допустимо ли е заплащане на цена за предоставен достъп за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители в случай, че лицето, предоставящо достъп, не е предприело достатъчни /никакви/ действия за уреждане на взаимоотношенията между него и ЕРД за стартиране на процедура по пар. 4 ПЗР ЗЕ и в случай, че това е така, не следва ли лицето, предоставящо достъп, да бъде задължено в някакъв срок да изпълни това свое задължение, не да получава обезщетение за срок, зависещ изцяло от неговата воля кога и дали да продаде енергийния обект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №/..2025 по дело №/2024

Кои са елементите на фактическия състав за придобиване право на собственост на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./ и следва ли всички те да са доказани, установени, да са налице кумулативно, за да се счете, че актът на принципала за преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско дружество има вещно - прехвърлителен ефект, т. е. че правото на собственост е преминало в патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик? Длъжен ли е въззивният съд при преценка за основателност на искането за възстановяване на недължимо платена мрежова услуга, като разлика между заплатена цена на услуга „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия период „пренос средно напрежение“, да обсъди характера на оспорената мрежова услуга, както и дали същата е била извършена? Освободена ли е въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдила ли е, анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, събрани по делото, формирала ли е собствени фактически констатации, както и собствени правни изводи по предмета на делото, относно твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните? Относимо ли е мястото на монтиране на СТИ за дължимостта на таксите пренос и достъп, като компонент на цената на ел. енергия; Къде следва да бъде монтирано средството за търговско измерване и кой има правомощието да определи мястото му, съгласно нормативната уредба до 2019 г. и съответно може ли да се изведе „мълчаливо съгласие“; Дали е правилно меренето, когато се извършва в отклонение от нормативно установеното място на мерене, т. е. независимо от наличието на собствени на потребителя електрически уредби, чрез които става присъединяването му към мрежата, както и от техния вид?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

II-ро отделение, Търговска колегия

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 117 ал. 8 ЗЕ, чл. 120 ЗЕ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД

Определение №/..2024 по дело №/2024

да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали посочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение(чл. 281, т. 3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Елена Арнаучкова

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

чл. 117 ал. 8 ЗЕ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 1 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД

Определение №/..2024 по дело №/2023

“Допустимо ли е при договорната отговорност вината на електроразпределителното дружество, като част от състава на чл. 92, ал. 1 ЗЗД да се разпростира и след границата на собственост на електрическите съоръжения на ползвателя с електроразпределителната мрежа?”.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №/..2024 по дело №/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

IV-то отделение, Гражданска колегия

Определение - други

пар. 4 ПЗР ЗЕ, чл. 117 ал. 8 ЗЕ, чл. 2 ал. 2 ЗЕ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД

Определение №/..2023 по дело №/2023

не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Видно и от самата обосновка на ищеца същият твърди, че е предявил самостоятелен иск за защита на претендираното право на собственост върху движимите вещи електрическа енергия и вода, но съдът не се е произнесъл по този иск. Защитата срещу непълнотата на съдебно решение се реализира по реда на чл. 250 ГПК, но срокът за иницииране на производство по допълване е изтекъл. Доколкото този иск не е бил предмет на въззивното производство, то и въззивният съд не е дължал произнасяне по него и обсъждане възможно ли е осъществяване на твърдяното придобивно основание относно електрическа енергия и вода с оглед действащата нормативна уредба.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Камелия Маринова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 109 ЗС, чл. 117 ал. 8 ЗЕ, чл. 250 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ЗУЕС, чл. 37 ЗС, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ЗС

Определение №/..2023 по дело №/2023

,, Следва ли задължението на оператор -лицензиант по 3Е да присъедини клиент към електроразпределителната мрежа, с който е сключил писмен договор, да включва и задължението лицензиантът да сезира за съдействие КЕВР в случаите на чл. 117, ал. 8 3Е при нежелание на трето лице - собственик на уредби и съоръжения, да предостави достъп до същите за целите на присъединяването?“, за който твърди, че даденото от въззивния съд разрешение в обжалваното решение противоречи на решение №198/12.03.2021 г. по гр. д. №1204/2020 г. на ВКС, Трето г. о.. Касаторът релевира и очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Мотивира това основание с доводи за прилагане на материалния закон „contra legem“, доколкото счита, че изводът на въззивния съд, че не е налице забава за ответното дружество да изпълни задължението си по процесните договори, означава че разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ има диспозитивен характер и присъединяването на гражданите – потребители към електроразпределителната мрежа е поставено в зависимост от волята на оператора на електроразпределителната мрежа. Поддържа също, че е налице нарушение на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона от страна на въззивния съд във връзка с извода му, че не е налице договорна забава, а „законова забава при изпълнение на задължението на ответното дружество по чл. 117, ал. 8 ЗЕ, даваща основание да се ангажира отговорността му за обезщетение за забавено изпълнение, но която не променя договорения между страните срок по чл. 9 от договорите. При това положение е направен явно необоснования извод, че бездействието на лицензианта е вероятно нещо като деликт, тъй като е увреден гражданин.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Геновева Николаева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 117 ал. 8 ЗЕ, чл. 20а ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 79 ЗЗД

Определение №/..2023 по дело №/2023

1. „Следва ли в производство по чл. 59, ал. 1 ЗЗД да се зачете едно влязло в сила решение, с което е установено, че ответното дружество е осъдено да преустанови неправомерните си действия по отношение на процесния недвижим имот?“, 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства?“ и 3. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ, в случаите в които електроразпределителното дружество е положило /ползва/ нерагламентирано електрически уреди/средства за търговско измерване на доставената ел. енергия в имот собственост на трето лице без между страните да е налице договор за ползването им респективно, когато електроразпределителното дружество е положило средствата за търговско измерване на доставената ел. енергия в противоречие със строителните книжа?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №281 от 14.07.2011 г. по гр. д. №87/2011 г., I г. о., вторият с решение №643 от 12.10.2010 г. по гр. д. №1246/2009 г., IV г. о., решение №346/25.11.2011 г. по гр. д. №1387/2010 г., III г. о. и решение №194 от 18.06.2013 г. по гр. д. №1100/2012 г., IV г. о., а третият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото по него няма постановена практика на ВКС. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.