чл. 649 ал. 5 ТЗ

е обуловил изхода на делото и отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче соченото от него допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са изложени твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито са посочени настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, както и не е обоснована непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика. Следва да се посочи още, че относимите правни норми – чл. 649, ал. 5 и чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ и чл. 109 ГПК, не са непълни, неясни или противоречиви и по прилагането им е установена съдебна практика, според която предвидените в Глава четиридесет и първа, Раздел I на ТЗ искове за попълване на масата на несъстоятелността са специални и заедно с обусловените от тях искове са местно и родово подсъдни на съда по несъстоятелността съгласно чл. 649, ал. 5 и чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ, а всички останали искове, насочени към попълване на масата, са общи и тяхната подсъдност се определя по общите правила на Глава дванадесета на ГПК.