чл. 607 ТЗ

Допустимо ли е въззивният съд при служебна проверка по валидността на първоинстанционно решение съгласно чл. 269 ГПК да не приема и да не споделя изводите на предишен съдебен състав на същия съд, който се е произнесъл с окончателен акт за допустимост на същия иск?
Допустимо ли е въззивният съд да приема за напълно правилно и изчерпателно обяснението на първоинстанционния съд в мотивите на отменено като неправилно и незаконосъобразно с окончателен акт на равен по степен съд прекратителното определение?
Отговорността по чл. 452, ал. 3 ГПК на трети задължени лица към взискателя поради неизпълнение на задълженията им по запора, независима ли е от плащането, което същите са извършили на длъжника след връчване на запорното съобщение?
Тази отговорност пряка ли е към взискателя по изпълнителното дело и опосредена ли е от отговорността за вземането на длъжника по същото изпълнително дело?
Открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжник по изпълнително дело съотносимо ли е към допустимостта на производството по предявен преди откриване на производството по несъстоятелност иск с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК?
Представлява ли искът по чл. 452, ал. 3 ГПК елемент от изпълнителния процес и съставлява ли наличието след предявяване на този иск на открито производство по несъстоятелност на длъжника по изпълнителното дело отрицателна предпоставка за производството по този иск?
Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които се основават и да изложи свои собствени мотиви по тях като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните?
Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички относими доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, както и да обоснове защо приема едни и не приема други относими към спора доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Решение №/..2025 по дело №/2023

Налице ли е правен интерес от водене на установителен иск за установяване съществуването на ипотечното право, когато договорът за продажба чрез пряко договаряне, сключен по реда на чл. 718 ТЗ е нищожен, а купувачът по недействителната сделка самостоятелно е заличил ипотеката по реда на чл. 19, ал. 2 Правилника за вписванията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Граждански процес | Изпълнително производство | Несъстоятелност | Търговско право

съдия Иво Димитров

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Решение №/..2025 по дело №/2024

Дали удовлетворяването на кредитора чрез извършен от синдика превод на парична сума, получена от осребряване на имущество в производство по несъстоятелност, представлява доброволно плащане или има характер на плащане, осъществено в резултат на проведено принудително изпълнение по смисъла на т. 9 Тълкувателно решение №4/2013 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Недействителност | Нищожност | Облигационно право

съдия Бонка Йонкова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2025

Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правна сделка, която е от значение за решаване на правния спор, след като е направено възражение от заинтересованата страна и нищожността произтича от събраните по делото доказателства и закона?
Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да изложи свои собствени мотиви към решението си, като обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с наведените от страните твърдения и възражения, от които те черпят своите права?
Допустимо ли е въззивният съд да приеме за настъпило придобиване на вземането от цесионера, без да е установил момента на сключване на договора за цесия?
Синдикът, в открито производство по несъстоятелност по част IV от Търговския закон, има ли правата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Несъстоятелност | Търговски сделки | Търговско право

докладвано от съдия Диляна Господинова

Решение №/..2025 по дело №/2024

Търговският закон въвежда ли забрана заварените производства по несъстоятелност, които преди влизане в сила на промените в чл. 632, ал. 1 ТЗ /ДВ, бр. 66/2023 г./ са спирани веднъж и възобновени, при наличие отново на условия за спиране - липса на средства, които да покрият разноските, и др., да бъдат прекратени, без да бъдат спирани втори път?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 607 ТЗ, чл. 629б ТЗ, чл. 630 ал. 1 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 632 ал. 2 ТЗ, чл. 632 ал. 4 ТЗ, чл. 632 ал. 5 ТЗ, чл. 632 ТЗ, чл. 710 ТЗ, чл. 735 ал. 2 ТЗ, чл. 735 ТЗ

съдия Зорница Хайдукова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2024

Граждански процес | Допустимост | Несъстоятелност | Търговско право

За служебна проверка на вероятната недопустимост на въззивното решение. (По отхвърлена молба за откриване на производство по несъстоятелност)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Висящи, Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Красимир Машев

чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 607 ТЗ, чл. 608 ТЗ, чл. 742 ал. 1 ТЗ

Определение №/..2025 по дело №/2024

Следва ли да се приеме, че нормата на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ противоречи на установените в чл. 607 ТЗ цели на производството по несъстоятелност /справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника/?
Следва ли да се приеме, че нормите на част ІV на ТЗ/Несъстоятелност дерогират нормата на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ като специални спрямо обща норма?
Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества/ без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ?
С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум /гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници – двама, са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?
Допустимо ли е да се приеме, че от обявяването на дружеството – съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?
Към кой момент следва да се приеме за прекратено ex lege гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници – двама, единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?
Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител – гражданско дружество се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата – съдружници в гражданското дружество?
Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?
Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет неделимо задължение /в случая възнаграждението по договора/, противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?
Ако се приеме, че е налице активна кредиторова солидарност на съдружниците в консорциума, следва ли да се приеме, че при изплащане на цялото оставащо възнаграждение по договора от страна на възложителя по сметка на несъстоятелния съдружник в консорциума – „Строителна механизация“АД /н/, възложителят ще се освободи от задължението си по отношение на всички съдружници в консорциума?
В случай че е налице активна кредиторова солидарност на съдружниците в консорциума, а отговорът на 10 въпрос е отрицателен, допустимо ли е тълкуване в смисъл, че възложителят-длъжник разполага с право на избор на кого от съдружниците в консорциума да изпълни по отношение на дължимите вноски – част от възнаграждението по договора, за които към момента на изпълнение не е предявен иск от някой от съдружниците-кредитори? В такъв случай може ли да се приеме, че изпълнение от страна на възложителя по сметка на несъстоятелния съдружник в консорциума – „Строителна механизация“АД/н/ освобождава възложителя – длъжник от задължението му по отношение на всички съдружници в консорциума?
Следва ли да се приеме, че от момента на обявяване на търговско дружество в несъстоятелност и прекратяването на правомощията на органите му автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от последните упълномощителни сделки относно правомощия, предоставени по силата на закона от този момент нататък на синдика?
Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №/..2025 по дело №/2024

Следва ли да се приеме, че нормата на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ противоречи на установените в чл. 607 ТЗ цели на производството по несъстоятелност?
Следва ли да се приеме, че нормите на част IV на ТЗ дерогират нормата на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ като специална спрямо обща норма?
Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона (чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества /„АД“/, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества /„СД“/, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /„ООД“/), без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ?
С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама) са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?
Допустимо ли е да се приеме, че от обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?
Към кой момент следва да се приеме за прекратен ex lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?
Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител - консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата – съдружници в консорциума/гражданското дружество?
Доколко вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум /гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума /дружеството, или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобни вземания са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?
Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет – неделимо задължение /в случая възнаграждението по договора/, противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?
Ако се приеме, че е налице активна кредиторова солидарност на съдружниците в консорциума, следва ли да се приеме, че при изплащане на цялото оставащо възнаграждение по договора от страна на възложителя по сметка на несъстоятелния съдружник в консорциума, възложителят ще се освободи от задължението си по отношение на всички съдружници в консорциума?
В случай, че е налице активна кредиторова солидарност на съдружниците в консорциума, а отговорът на въпрос десети е отрицателен, допустимо ли е тълкуване в смисъл, че възложителят длъжник разполага с право на избор на кого от съдружниците в консорциума да изпълни по отношение на дължимите вноски, за които към момента на изпълнение не е предявен иск от някой от съдружниците и в такъв случай може ли да се приеме, че изпълнението по сметка на несъстоятелния съдружник освобождава възложителя от задължението му по отношение на всички съдружници в консорциума?
Следва ли да се приеме, че от момента на обявяване на търговско дружество в несъстоятелност и прекратяване на правомощията на органите му, автоматично, по силата на чл. 41 ЗЗД, се прекратяват занапред и направените от последните упълномощителни сделки относно правомощия, предоставени по силата на закона от този момент нататък на синдика?
Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 236 ГПК, чл. 276 ТЗ, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 357 ЗЗД, чл. 41 ЗЗД, чл. 607 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 711 ТЗ, чл. 86 ЗЗД

Определение №/..2024 по дело №/2024

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №/..2024 по дело №/2024

Морско право

Само кредитор, който е легитимиран да предяви иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ ли има право да встъпи като съищец, съгласно чл. 694, ал. 5 ТЗ в производството по предявен от длъжника иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ или правото да встъпи като съищец, съгласно чл. 694, ал. 5 ТЗ има всеки кредитор, без значение дали кредиторът е легитимиран да предяви иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ? Приложимостта на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК към въпроса, се обосновава с аргументи за противоречие на решаващия извод на съда с разрешението, дадено в определение №17/11.01.2023г. по ч. т. д.№2566/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС. Евентуално касаторът сочи като допълнително основание за селектиране на жалбата му хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която обосновава като приложима с въпроса по съображения, че отговорът му би бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като, ако бъде споделено становището на въззивния съд, биха се създали предпоставки за осуетяване прокламираните от чл. 607 ТЗ цели на производството по несъстоятелност, а кредиторите на несъстоятелността биха могли да бъдат увредени от симулиран процес в случай, че не им бъде признато безусловно правото да встъпят като съищци, като не би било постигнато справедливо удовлетворяване на всички кредитори.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.