чл. 57 СК
Наемно правоотношение
Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
До къде се простират обективните предели на силата на пресъдено нещо /СПН/ и обвързва ли СПН съда да приеме за установени факти, които са осъществени след влизането в сила на съдебното решение?
Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?
Как фактически следва да се извърши от един съсобственик на друг предаване на владението върху част от съсобстветния имот, така че да се приеме, че предаващият съсобственик е обезпечил правото на другия съсобственик да полза съсобствения имот и достатъчно ли е да се осигури свободен достъп до имота или предаването на владението трябва да стане с предаване на ключ, с премахване на ограда и т. н.?
Следва ли, при спор за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот съдът да съобрази наличието на сключен между спорещите страни и останалите съсобственици на имота – трети за спора лица, договор за разпределение на правото на ползване /договор за временна делба/ така, че стойността на обезщетението да се определи само за онази част от имота, която по този договор съсобственикът ищец има право на ползване?
Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка на всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответно връзките между отделните доказателствени средства, и следва ли, когато констатира противоречие в показанията на ищцовите и ответните свидетели, да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират, включително и като изходи от възможността на съответните свидетели да са възприели пряко релевантните факти, за които свидетелствуват?
За съотношението между приложното поле на чл. 31, ал. 2 ЗС от едната страна и това на чл. 57 СК и в частност следва ли предпоставките за прилагане на чл. 31, ал. 2 ЗС да намерят приложение при спор за наем по чл. 57 СК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дияна Ценева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?
При изложени от ищеца в исковата молба факти за имуществени отношения между бившите съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и заявена претенция за заплащане на парична сума на неползващия бивш съпруг, следва ли искът да се квалифицира като такъв по чл. 57 СК или по чл. 31, ал. 2 ЗС и кои от елементите на двата състава са идентични?
Относно задължението на съда, когато правнорелевантните факти се установяват със свидетелски показания, да вземе предвид евентуалната заинтересованост на свидетеля/свидетелите върху чиито показания се основава решаващата воля на съда и да изложи в мотивите на решението как заинтересоваността би могла да се отрази на начина по който свидетелят възприема и пресъздава фактите и да мотивира преценката си защо кредитира показанията на заинтересовани свидетели в контекста на всички събрани по делото доказателства?
Допустимо ли е при иск по чл. 57 СК, съдържанието на постигнатото между бившите съпрузи споразумение за прекратяване на брака, утвърдено със съдебно решение, да се опровергава, изменя и/или тълкува въз основа изслушването на свидетелски показания?
При изложена от ищеца фактология за имуществени отношения между бившите съпрузи относно семейното жилище след развода, изразяваща се в безспорно установено настъпване на последователност от юридически факти и заявена претенция за заплащане на обезщетение на неползващия бивш съпруг, съпругът, на когото след развода е предоставено ползването на семейното жилище, дължи ли обезщетение, ако реално не е ползвал имота, респ. не се е възползвал от предоставените му права ЗС и по собствена воля не е ползвал фактически предоставеното му семейно жилище?
Допустимо ли е съдът да тълкува съдържанието на споразумението за прекратяване на брака, без при тълкуването да се обследват фактите, обстоятелствата и уговорките между страните, съдържащи се в самото споразумение, а волята на страните, обективирана в споразумението за прекратяване на брака, се тълкува чрез изслушване на свидетелски показания и въз основа само на тях и при липса на изрична уговорка за безвъзмездно ползване на имот в споразумението, съдът да формира изводи в тази насока?
Допустимо ли е при иск по чл. 57 СК съдът да допълва съдържанието на постигнатото между бившите съпрузи споразумение за прекратяване на брака чрез свидетелски показания и въз основа само на тях да формира изводи, които са от съществено значение за изхода на спора при заявена претенция за заплащане на парична сума на неползващия собственик?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 146 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 49 ал. 4 СК, чл. 49 СК, чл. 50 СК, чл. 51 СК, чл. 56 СК, чл. 57 ал. 1 СК, чл. 57 ал. 2 СК, чл. 57 ЗС, чл. 57 СК
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Как следва да се определи размера на наемната цена за ползване на семейното жилище, когато претенцията по чл. 57, ал. 2 СК е предявена пред въззивния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Как при събирането на доказателства и при последваща оценка следва да бъде преодоляно съмнението за необективност на свидетелски показания при възможна заинтересованост на свидетел?
За задължението на съда да прецени възможна заинтересованост на свидетеля при данни за особена фактическа или правна връзка между свидетеля и страна /страни/ в процеса.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
чл. 121 ал. 1 ЗЗД, чл. 122 ал. 1 ЗЗД, чл. 127 ал. 1 ЗЗД, чл. 127 ал. 2 ЗЗД, чл. 127 ал. 2 изр. 1 ЗЗД, чл. 127 ЗЗД, чл. 172 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 51 СК, чл. 57 ал. 2 СК, чл. 57 СК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
„При въведени във въззивното производство нови обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК какви са задълженията на въззивния съд по чл. 7 и чл. 10 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото и за установяване на факти, които са от значение за крайния извод на съда? Следва ли съдът да оказва съдействие на страните по чл. 7 ГПК за изясняване на фактическите твърдения и правните доводи на страните?“ „Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и да изложи мотиви по тях?“ „Към кой момент – фактическата раздяла на родителите или произнасянето на съда за предоставяне на семейното жилище, се преценява начина на обитаване на жилището от непълнолетното дете от брака /към датата на произнасяне в жилището живеят още две пълнолетни лица от кръга на майката/?“ „При наличието на живущи в семейното жилище и на други пълнолетни лица, които са от кръга на родителя, на когото е предоставено семейното жилище, и за които собственикът/ползвателят не дължи издръжка, какво включва жилищната площ, ползвана от непълнолетното дете от брака?“ „Към кой момент възниква наемното правоотношение по силата на чл. 57, ал. 1 СК?“ „Може ли да се приеме, че разпоредбата на чл. 57 СК е непълна или неясна, за да се тълкува по аналогия възможността началният момент на дължимия наем да бъде и преди влизане в сила на съдебното решение?“ „Ако във въззивната жалба е налице оплакване относно решението на първоинстанционния съд за предоставяне ползването на семейното жилище, явява ли се въззивният съдебен акт окончателен, или решението на съда по този въпрос ще влезе в сила след изтичане на срока за обжалване (при липса на касационна жалба), или след постановяване на окончателен съдебен акт (при наличие на касационна жалба)?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Как следва да се определи размера на наемната цена за ползване на семейното жилище, когато претенцията по чл. 57, ал. 2 СК е предявена пред въззивния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1/ „Ако в бракоразводния процес е поставен въпросът за дължимостта на наем, възникнал по силата на привременни мерки, и по този въпрос съдът се е произнесъл, допустим ли е нов процес, в рамките на отделно производство, при който между същите страни на същото основание, за втори път се поставя този въпрос? Ако по отношение на двата процеса е налице пълен обективен и субективен идентитет, това прави ли решението по по-късно заведеното дело недопустимо?“; 2/ „Нередовна ли е искова молба, в която фактическата страна на претенцията е описана с термина „квазинаемно правоотношение?“; 3/ „Допустимо ли е съдебно решение, в което съдът е дал правна квалификация на предявената претенция за първи път в постановения краен съдебен акт? В този случай може ли да се смята, че съдът се е произнесъл по непредявен иск?“; 4/ „Кореспондира ли твърдението за претендирано обезщетение от „квазинаемно правоотношение на правната квалификация на чл. 228 ЗЗД?“ – по поставените въпроси от първи до четвърти се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 5/ „Към кой момент възниква наемно правоотношение по силата на чл. 57, ал. 1 СК?“ – сочи се противоречие с приетото в решение №123 от 04.04.2013 г. по гр. д. №526/2012 г. на IV г. о. на ВКС; 6/ „Може ли да се приеме, че разпоредбата на чл. 57 СК е непълна или неясна, за да се тълкува по аналогия възможността началният момент на дължимия наем да бъде и преди влизане в сила на съдебното решение?“; 7/ „Може ли въз основа на постановено определение за привременни мерки в частта за предоставяне ползването на семейното жилище, да възникне наемно правоотношение?“ – по наведените шести и седми въпрос също се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
нямат претендираното от страната значение и не обуславят селектирането на жалбата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ценка Георгиева
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
По чл. 57, ал. 2 или по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се квалифицира искът за обезщетение за ползване на семейното жилище от неползващия съпруг, на когото е предоставено ползването на семейното жилище срещу ползващия съпруг, на когото ползването на семейното жилище не е било предоставяно от съда, но той не спазва съдебното решение и отказва да се изнесе от семейното жилище?
Неизпълнението на съдебно решение представлява ли противоправно деяние и подлежат ли на компенсиране и установяване вредите от това деяние в самостоятелно исково производство, когато те не могат да се компенсират в изпълнителното производство по принудително изпълнение на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
чл. 12 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 28 СК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 32 ал. 2 ЗС, чл. 45 ЗЗД, чл. 51 ал. 4 СК, чл. 51 СК, чл. 57 ал. 2 СК, чл. 57 СК, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.