чл. 57 ал. 1 СК
Наемно правоотношение
Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
От кой момент възниква наемното правоотношение за ползването на семейното жилище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Изчерпателно ли е изброяването на актовете, подлежащи на вписване /на които трябва да се даде гласност/, съгласно Правилника за впиванията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 112 ЗС, чл. 237 ал. 1 ЗЗД, чл. 237 ЗЗД, чл. 243 ЗЗД, чл. 247 ГПК, чл. 249 ЗЗД, чл. 264 ал. 1 ДОПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 4 б. е ПВ, чл. 4 б. л ПВ, чл. 4 ПВ, чл. 50 СК, чл. 51 СК, чл. 56 ЗС, чл. 56 СК, чл. 57 ал. 1 СК, чл. 57 СК, чл. 6 ал. 3 ПВ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Относно критериите за определяне от съда на адвокатско възнаграждение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
чл. 248 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 276 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 346 ГПК, чл. 36 ал. 1 ЗАдв, чл. 36 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 57 ал. 1 СК, чл. 57 ал. 2 СК, чл. 633 ГПК, чл. 78 ал. 4 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При одобрено от съда споразумение по чл. 50 СК, в което страните са се съгласили ползването на семейното жилище, собственост на единия съпруг да бъде безвъзмездно, като не са уговорили срок за тази безвъзмездност, в правомощията ли е на заемодателя по заема за послужване да прекрати този договор едностранно с нотариална покана и по волята на кредитора безвъзмездното ползване да се трансформира в наемно правоотношение?
След прекратяване на безвъзмездното ползване /с характер на договор за заем за послужване/ на семейно жилище възниква ли наемно отношение между бившите съпрузи? Ако ползващият бивш съпруг продължава и след това да използва личния имот на другия бивш съпруг какво е основанието за това ползване?
Отпада ли жилищната нужда, ако бившият съпруг – несобственик и ползващ личното жилище на другия бивш съпруг на основание съдебно решение, придобие свое жилище /особено с по-добри характеристики/?
Представлява ли заобикаляне на закона и/или злоупотреба с права, ако придобилият свое жилище бивш съпруг, ползващ личното жилище на другия бивш съпруг, го разпореди /дари на друго свое пълнолетно дете от друга връзка, като поема и изплаща кредита за това жилище/ и имат ли значение тези обстоятелства при преценка в производство за промяна на мерките за ползване на семейното жилище?
Дължи ли бивш съпруг, ползващ изцяло собствено на другия бивш съпруг жилище, част от наема за ползването от общото дете?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При наличие на влязло в сила постановление за възлагане и предприето въз основа на него действие на съдебния изпълнител по чл. 498, ал. 1 ГПК срещу държател /бившият съпруг на длъжника, на когото е било предоставено право на ползване по реда на чл. 56, ал. 2 СК/, то разполага ли държателят с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че в полза на купувача по възлагателното постановление не съществува право на принудително изпълнение върху този имот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Златина Рубиева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Възможно ли е уважаване на възлагателна претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК на имот, който е жилище и е неподеляем, в полза на упражняващия родителски права съсобственик, при наличието на изрично съгласие на другия съсобственик, макар да не е налице един от елементите на фактическия състав на възлагането? Делба, поискана от единия родител, относно имот - семейно жилище, в което живее непълнолетното му дете, представлява ли упражняване на родителска отговорност по смисъла на чл. 1, пар. 1, б. б от Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. /отм., сега заменен с Регламент /ЕС/2019/1111/, при условие, че ползването на жилището е предоставено на другия родител, упражняващ родителските права, а правото на упражняване на родителските права включва по-специално правото да се определи мястото на пребиваване на детето? Критерият „най-добър интерес на детето“ следва ли да се използва стеснително и да намира приложение единствено и само в делата за развод и родителски права, или има значение и в други отрасли на правото, включително в делата за делба, когато ползването на семейното жилище е присъдено на отглеждащия родител до 18 г. възраст на детето и същото няма друг имот, в който да се премести след публичната продан. Вписването на съдебното решение в имотния регистър съгласно чл. 57, ал. 1, изр. 2 СК достатъчна защита ли е за интересите на детето при изнасяне на имота на публична продан в делото за делба? Делбата на семейно жилище, предоставено на единия съпруг с бракоразводно решение, в хипотеза на съсобственост върху него между двамата съпрузи и изнасянето на семейното жилище на публична продан противоречи ли на правото на семеен живот на детето съгласно чл. 8 КЗПЧОС и на защита на висшите интереси на детето, съгласно чл. 3 Конвенцията на ООН за правата на детето и чл. 24 от Хартата на основните права на ЕС? Как се отнася задължението на родителите да осигурят жилище на детето/съгласно препоръките на Европейската комисия и Конвенцията на ООН за правата на детето за осигуряване на жилищни условия и гарантиране на безопасна и сигурна среда на детето“/ и предоставянето от бракоразводния съд на правото на ползване на отглеждащия родител до навършването на 18 г. възраст на детето, спрямо правото на съсобственика-родител да иска делба на съсобствени имот. Това не обезсмисля ли изобщо клаузата на чл. 56, ал. 5 СК за защита на интересите на детето, още повече, когато детето е с физически увреждания и висока степен на инвалидност, какъвто е настоящият случай? Допустимо ли е да се прекъсне ползването на семейното жилище преди 18 г. възраст на детето, без да се изследва най-добрия му интерес, без да се съберат доказателства дали детето и отглеждащият родител имат друг имот, в който да се преместят, или остават на улицата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?
При изложени от ищеца в исковата молба факти за имуществени отношения между бившите съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и заявена претенция за заплащане на парична сума на неползващия бивш съпруг, следва ли искът да се квалифицира като такъв по чл. 57 СК или по чл. 31, ал. 2 ЗС и кои от елементите на двата състава са идентични?
Относно задължението на съда, когато правнорелевантните факти се установяват със свидетелски показания, да вземе предвид евентуалната заинтересованост на свидетеля/свидетелите върху чиито показания се основава решаващата воля на съда и да изложи в мотивите на решението как заинтересоваността би могла да се отрази на начина по който свидетелят възприема и пресъздава фактите и да мотивира преценката си защо кредитира показанията на заинтересовани свидетели в контекста на всички събрани по делото доказателства?
Допустимо ли е при иск по чл. 57 СК, съдържанието на постигнатото между бившите съпрузи споразумение за прекратяване на брака, утвърдено със съдебно решение, да се опровергава, изменя и/или тълкува въз основа изслушването на свидетелски показания?
При изложена от ищеца фактология за имуществени отношения между бившите съпрузи относно семейното жилище след развода, изразяваща се в безспорно установено настъпване на последователност от юридически факти и заявена претенция за заплащане на обезщетение на неползващия бивш съпруг, съпругът, на когото след развода е предоставено ползването на семейното жилище, дължи ли обезщетение, ако реално не е ползвал имота, респ. не се е възползвал от предоставените му права ЗС и по собствена воля не е ползвал фактически предоставеното му семейно жилище?
Допустимо ли е съдът да тълкува съдържанието на споразумението за прекратяване на брака, без при тълкуването да се обследват фактите, обстоятелствата и уговорките между страните, съдържащи се в самото споразумение, а волята на страните, обективирана в споразумението за прекратяване на брака, се тълкува чрез изслушване на свидетелски показания и въз основа само на тях и при липса на изрична уговорка за безвъзмездно ползване на имот в споразумението, съдът да формира изводи в тази насока?
Допустимо ли е при иск по чл. 57 СК съдът да допълва съдържанието на постигнатото между бившите съпрузи споразумение за прекратяване на брака чрез свидетелски показания и въз основа само на тях да формира изводи, които са от съществено значение за изхода на спора при заявена претенция за заплащане на парична сума на неползващия собственик?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 146 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 49 ал. 4 СК, чл. 49 СК, чл. 50 СК, чл. 51 СК, чл. 56 СК, чл. 57 ал. 1 СК, чл. 57 ал. 2 СК, чл. 57 ЗС, чл. 57 СК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Кой има право да прекрати договора за заем за послужване с третото лице, съвместно ползващо имота, представляващ семейна имуществена общност след разтрогване на брака между страните – съсобственикът, който фактически ползва имота, или неползващият съсобственик, който е лишен от фактическо ползване със съдебния акт по допускане на развода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Искът по чл. 57, ал. 2 СК може ли да бъде осъдителен за заплащане на наемна цена или в производството по чл. 57, ал. 2 СК съдът следва да се ограничи единствено до определяне на същата?
Бившият съпруг дължи ли обезщетение за пазарен наем на неползващия съпруг при положение, че жилището се ползва единствено и само от навършилото пълнолетие дете на бившите съпрузи? Как се уреждат отношенията между навършилите пълнолетие низходящи и родителите по повод ползване на жилище на родителите, респективно ползване жилище, за което родителите имат право запазено право на съвместно ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Таня Орешарова
чл. 111 б. в ЗЗД, чл. 129 ГПК, чл. 214 ал. 1 ГПК, чл. 214 ГПК, чл. 232 ал. 2 ЗЗД, чл. 232 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 32 ал. 2 ЗС, чл. 49 ал. 1 СК, чл. 56 СК, чл. 57 ал. 1 СК, чл. 57 ал. 2 СК
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.