пар. 22 ПЗР КЗ

1/ Когато страната представи документ на чужд език, кой е момента, в който документът може да се приложи по делото и да служи като годно доказателство?; 2/ Към кой момент може да бъде оспорен документ, представен на чужд език - към момента на представянето му без превод на български език или към момента, в който са изпълнени изискванията на чл. 185 ГПК?; 3/ Кога започва да тече процесуалния срок за извършване на процесуални действия от насрещната страна, включително срока за оспорване на документа, по отношение на документ представен на чужд език?; 4/ Кога настъпва преклузията за оспорване на документ, по отношение неговата автентичност, вярност и достоверна дата, ако документът не е представен на български език, съгласно изискванията на чл. 185 ГПК и не носи подписа на нито една от страните по делото, в това число и на оспорващата го страна?; 5/ Ако процесуалният срок за оспорване на документ, представен на чужд език, без превод на български език, започва от датата на представянето му, нарушава ли се правото на защита на оспорващата страна и препятства ли се възможността за установяване на обективната истина по делото?; 6/ Към кой момент, съгласно чл. 101 във вр. с чл. 185 ГПК, се смята, че поправеното процесуално действие по непредставяне на документ, с превод на български език, се смята за извършено?; 7/ Налице ли е преклузия за оспорване на документа, при положение, че процесуалното действие по представянето му е нередовно и съдът не го приема като доказателство по делото, до отстраняване на нередовността?; 8/ Чия е инициативата за отправяне на искане по чл. 183 ГПК, за представяне на оригинал на документ, заверен от адвокат?; 9/ Може ли съдът служебно да поиска представяне на оригинал на документ, представен в копие със заверка от адвокат?; 10/ Прилага ли се чл. 32 Закон за адвокатурата по отношение на заверени от адвоката документи, които се представят на чужд език пред съдилищата?; 11/ Трябва ли съдилищата да бъдат стимулирани да заемат активна позиция и служебно да извършват процесуални действия, съгласно чл. 7 във вр. с чл. 10 ГПК, за установяване на обективната истина по делото, в това число и служебното поискване за представяне на оригинал от документ, съгласно чл. 183 ГПК или това не попада в обхвата на служебните задължения на съда?; 12/ Допустимо ли е съдът да обсъжда и основава решението си на доказателства, в превод на адвоката на една от страните по делото? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с позоваване по всички въпроси на решенията по т. д. №1300/2011г. на II т. о. и по гр. д. №2639/2001г. на V г. о. ВКС; по въпроси от 1 до 11 вкл. формално се твърди и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 13/ Каква доказателствена стойност има свидетелството за регистрация на МПС?; 14/ Удостоверява ли свидетелството за регистрация на МПС притежаване на правото на собственост от страна на лицето, вписано в документа?; 15/ Следва ли съдът да изследва всяка една от сделките за прехвърляне на правото на собственост и следва ли да изследва законодателството и правната система, действаща по време и място на сключване на всяка една от прехвърлителните сделки?; 16/ Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства? – допълнителният селективен критерий по последните четири въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с възприетото в решения по гр. д. №4074/2008 г. на III г. о., т. д. №2946/2019 г. на II т. о. и с Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.