за наличието на субективния елемент при сключването на първата сделка САС е съобразил, че тя е възмездна, поради което е необходимо както длъжникът, така и лицето, с което той е договарял – „Кафсима Петролеум“ООД, да са знаели за увреждането (при прилагане на чл. 135, ал. 1, предл. второ ЗЗД). Изложил е, че естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено, на основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти, материализиращи субективното намерение за увреждане. В случая САС е счел, че от значение е обстоятелството, че страни по сделката са юридически лица, едноличен собственик на капитала и управител на които е едно и също физическо лице – К. А. Пападопопулос. Обединяващо в себе си фигурата на волеобразуващ орган на двете дружества (в качеството си на едноличен собственик на капитала им, който решава въпросите, които са от компетентността на общото събрание на дружество с ограничена отговорност - чл. 147, ал. 2 ТЗ) и на техен волеизяваващ орган (в качество си на управител и законен представител), това лице е знаело, че в деня на извършването на сделката дружеството - продавач има изискуеми публични задължения в общ размер 337 613,96 лв., както и че имотите - предмет на сделката имат твърде значителна стойност и несъмнено биха послужили за удовлетворяването на държавата в бъдещо производство по принудително изпълнение. САС е приел, че коментираните разпоредителни волеизявления са обективно проявление на съзнателното намерение на страните по сделката да постигнат желания от тях правен резултат - длъжникът да бъде лишен от свое имущество, като по този начин да бъде затруднено удовлетворението на кредитора. Съдът е заключил, че при наличието на всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма договорът за покупко - продажба, сключен с нотариален акт №138 от 19.04.2019 г. следва да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата.