по делото - дали към тази дата имотът е бил част от уставния фонд на ДФ „Рила комерс“, чийто правоприемник е отстранилото ищеца дружество „Рила комерс“ ЕООД. САС е счел, че в съдебните решения по гр. д. №10 810/2004 г. на СРС, по гр. д. №2461/2008 г. на СГС и по т. д. №325/2009 г. на ВКС са били обсъдени факти, които не се оспорват от ответника и които са идентични на наведените с отговора на исковата молба аргументи, но с разлика в интерпретацията на правните им последици. Въззивната инстанция е приела, че „Артемида – БСИ“ АД не е оспорило, че до предаването на имота за стопанисване на СПП „Софжилфонд, той е бил държавен. Поддържало е разбиране, че с този акт е настъпила промяна в собствеността. САС не е споделил този довод. Преценил е, че на СПП „Софжилфонд са били предоставени права само относно ползването на имота, който е продължил да бъде държавна собственост и като такъв е бил включен в баланса на СО „Рила, след прекратяването на което обединение е била образувана и фирмата с държавно имущество „Рила комерс“. Поради което САС е заключил, че към датата на апорта в капитала на „Софийски имоти“ЕАД, имотът не е бил собственост на общината, поради което и не е придобит от това дружеството, респ. в последствие и от „Артемида – БСИ“ АД. Тъй като продавачът не е бил собственик на имота, въззивната инстанция е приела, че е налице основание за разваляне на договора, поради което и е уважила предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Счела е, че развалянето на договора обуславя и задължението на продавача, да върне получената покупна цена. Приела е за неоснователно възражението, че по делото не е доказано плащането на цената по сделката. В тази връзка се е позовала на обективираното в нот. акт признание на факта, че цената за имота е получена от купувача. Този факт не се е оспорвал от страните по сделката и в хода на производство, поради което и обвързва решаващия съд с доказателствената си сила.