2733

се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с цитирана практика на състави на ВКС. 5. Доказал ли е при условията на пълно и главно доказване ищецът своята претенция, ако се е позовал само на част от предвидените в договорната клауза условия, без да е установил наличието на останалите предвидени предпоставки? 6. Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, като се позове само на част от предвидената договорна клауза без да отдаде значение дали са се осъществили и останалите предпоставки, включени в същата договорна клауза? 7. Следва ли да съдът да приеме, че ищецът е изпълнил своето задължение да отправи валидно предложение за преговори, когато в предложението липсва конкретен период, за който се претендира увеличение цената на договора, нито същото съдържа необходимата информация за процентното изменение на цената на гориво-смазочните материали, според данните на НСИ, в потвърждение, че са се осъществили предвидените в договора предпоставки? По тези въпроси допълнителна предпоставка не е въведена. 8. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на отделни части от сключения договор, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност? По този въпрос касаторът се позовава на ТР №1/27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. 9. Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 9 и чл. 10 ГПК? Касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с т. 19 на ТР І1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с решение №228/01.10.2014 г. по гр. д. №1060/2014 г. на 1 г. о. на ВКС. Въведени са и доводи за очевидна неправилност на въззивното решение. В писмен отговор насрещната страна „МТК Гроуп” ООД оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е приела за безспорно възникването на валидно правоотношение по договор №СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., с който Столична Община е възложила на „МТК Гроуп“ ООД извършване на обществен превоз на пътниците по конкретно посочени градски автобусни линии за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия. В чл. 5, ал. 1е договорено, че за извършения обществен превоз, Столична Община заплаща на „МТК Гроуп“ ООД цена в размер на 3 лв. на километър без ДДС на база действително изминат пробег. Това възнаграждение е платимо на две вноски – 30 % авансово в срок до 15-то число на текущия месец, а остатъкът в срок до 14-то число на следващия месец въз основа на действително извършения пробег. В чл. 5, ал. 4 страните са уговорили, че определената при сключване договора цена на километър маршрутен пробег, се променя, когато: от датата на сключване на договора се е натрупала инфлация, респективно дефлация в размер на повече от 5 %, съгласно данните на НСИ, спрямо месеца на подписване на договора (т. 1); когато настъпи промяна в „цената на ГСМ“ с повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор (т. 2). При настъпване на условието по т. 2 страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване промяна на възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 % спрямо уговорената в цена по договора. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението се променя с 2,5 %. Съгласно т. 3 от чл. 5, ал. 4 - при настъпване на което и да е от условията, описани в предходните две точки, всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано предложение за преговори, които следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивираното писмено предложение и да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са започнали, като при непостигане на съгласие в преговорите се прилагат последиците в т. 1 и т. 2. За установено въззивната инстанция е приела въз основа на експертното заключение, че увеличението на цената на природния газ за второ полугодие на 2019 г. спрямо второ полугодие на 2016 г. е 45,22 % като вещото лице е изчислило и размерите на дължимото възнаграждение при индексация 2,5% за месеците септември и октомври 2019 г. По въззивната жалба на Столична община съставът на апелативния съд е приел за неоснователно е възражението за нищожност на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора поради противоречие с чл. 30, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 210 Закона за енергетиката, уреждащи правомощията на Комисия за енергийно и водно регулиране да определя цените на природния газ за крайни потребители и размерът на санкцията при установяване на нарушение. Даден е отговор, че в процесния договор е уговорен единствено начин за констатиране на вече определените цени на природния газ от НСИ, поради което няма как тези клаузи да противоречат на закона. Изложени са подробни съображения, че волята на страните в чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2е ясно и недвусмислено изразена - уговорени са способи за индексация на предварително определената цена, при ясно уредени условия и при наличие на конкретни обективни обстоятелства за това. Мотивирано е, че в т. 1 и т. 2 са уредени две самостоятелни хипотези за увеличение на първоначално уговорената цена по договора за превоз, като при настъпването на всяко едно от уговорените за това основания, цената по договора се променя. Проведено е разграничението, че основанието за увеличение на възнаграждението за превоз по т. 1 урежда правото на ищеца да иска увеличаване на цената за превоз при инфлация, на което съответства правото на ответника да иска нейното намаляване при дефлация; а основанието за увеличение на възнаграждението за превоз по т. 2 урежда правото на ищеца да иска увеличение на цената по договора при повишаване с повече от 20% на пазарната цена на използваното гориво и смазочни материали /ГСМ/. За неоснователно е прието твърдението на ответника, че необходимото условие за влизане в действие на хипотезата уредена в чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор, е кумулативно наличие на две предпоставки – промяна с над 20 % на цената на ГСМ и проведени преговори за промяна на договорената цена. Обсъдено е, че страните ясно са уговорили, че увеличението на възнаграждението с 2,5% се променя и при непостигане на съгласие. От това е изведено, че увеличението с 2,5 % не е обусловено от воденето на преговори, още по-малко от техния положителен резултат, поради което е прието за ирелевантно възражението на ответника, че в случая претенцията на ищеца е за период, в който няма отправено искане за преговори. Като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е посочена уговорката в чл. 5, ал. 4, т. 3, изр. 2 - при настъпване на което и да е от условията по предходните две точки и не