чл. 33 ал. 2 ЗС

Налице ли е съществено процесуално нарушение от допуснатото от окръжния съд постановяване на решение от състав на съда, за който са били налице предпоставките по чл. 22, т. 6 ГПК, тъй като съдът е изразил предварително становище по съществото на спора с отменено от въззивната инстанция прекратително определение по същото дело? Допустимо ли е постановяване на решение въз основа на приети от въззивния съд за доказани хипотези, за които от една страна изобщо липсват твърдения на страните, а от друга са събрани доказателства, които им противоречат, а от трета са извън указанията в докладите на съдилищата за тежестта на доказване съобразно предмета на делото? Налице ли е задължението на въззивния съд да определи точния предмет на спора с оглед всички наведени от страните твърдения и възражения, като постанови решението след като вземе предвид и извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и въз основа на нея да приеме кои факти и обстоятелства от значение за спора са установени и кои не, както и какви са правните последици от така установените факти за правоотношенията между страните и по-конкретно допустимо ли е решаващият въззивен състав да пренебрегне наведените в исковата молба и въззивната жалба твърдения, фактите, установени пред първоинстанционния съд и чрез писмените доказателства?