чл. 17 СК
Грижа за семейството
Чл. 17. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли да се прилагат разпоредбите на чл. 14 и чл. 17 СК по аналогия при наличие на фактическо съжителство? При доказано фактическо съжителство нужно ли е единия от партньорите, получил пари от другия, да доказва кога, как и за какво е похарчил тези пари с оглед на евентуално съдебно дело и преценка дали тези пари са били харчени за „общи нужди“ или „общото домакинство“? С оглед на съвременните условия на живот, изгубила ли е значението си т. 2 ППВС №.1/28.05.79в частта, в която се казва “…Ако престацията е извършена съзнателно и в съгласие с изискванията на морала, тя не е лишена от основание…“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Следва ли при спор за трансформация, ищецът да доказва правното основание за придобиване на паричните средства по негов личен влог?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съда да обсъди действителния смисъл на всички доказателства по делото и доводите на страните по чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./, което въззивният съд не е изпълнил?
Въззивният съд дължи ли формиране на свои фактически и правни изводи във въззивното решение въз основа на съвкупна преценка на всички относими доказателства и след обсъждане на всички относими доказателства и след обсъждане на всички относими доводи и възражения на страните в процеса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд и при условията на ограничен въззив да обсъди всички доводи и възражения на страните, като направи собствен анализ и преценка на всички събрани доказателства по делото в тяхната съвкупност, преди да направи собствените си правни изводи за приложението на съответните материални и процесуални норми?
Даденото от родителите на единия съпруг как се преценява, дали е извършено дарение само на него, или е дарение и на двамата съпрузи и може ли да се счита до доказване на противното, че дареното от родителите на единия съпруг е само за него; има ли и какво значение изразената воля за надаряване на семейството от гледна точка на това кои са надарените, тази воля как се установява и доказва по делото?
Извършеното дарение на парична сума от родителите на единия съпруг, която е за нуждите на семейството, означава ли, че съзнанието на родилите е да проявят щедрост само към собственото си дете и да надарят само него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Представляват ли средствата от трудова дейност, получени от единия съпруг по време на брака негово лично имущество по смисъла на чл. 22 СК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Тълкувателно решение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
1. „Допуснал ли е нарушение въззивния съд, на материалния закон и процесуалните правила, като не се е произнесъл по възражението за погрешна правна квалификация на предявените искове /основен и евентуални/?“; 2. „Уточнена ли е правната квалификация на всеки от предявените искове и по какъв критерий съдът е приел, че с част от претендираните от ищеца суми ответницата неоснователно се е обогатила, а за други /при същите твърдения за липса или отпаднало основание за получаването/ претенцията е отхвърлена?“; 3. „Допустима ли различна правна квалификация за всеки от комулативно съединените искове, като се вземат предвид обстоятелствата установяващи липса на семейни или сходни на семейните отношения между страните през процесния период, предвид твърденията на ответната страна, че не е считала, че с ищеца са семейство?“; 4. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет като анализира събраните по делото доказателства и изложи собствени мотиви, по въпроса налице ли е неоснователно обогатяване на ответницата и като се вземе предвид, че в основата си иска е един, защо приема, че само за част от претендираните суми иска е основателен?“; 5. „След като приема частична основателност на възраженията на ответницата, че извършените плащания са за общи за страните по делото житейски нужди, следва ли съдът да изложи отделни мотиви защо за част от извършените плащания приема, че е налице неоснователно обогатяване на ответницата; 6. „След като съдът е приел за безспорно фактическо съжителство на страните по делото, следва ли да се изложат мотиви за правната характеристика на този факт в контекста на погасяване на общи нужди за това съжителство, за които не са представени изрични писмени доказателства, но същите са приети като извършени?“; 7. „Допустимо ли е предявяване на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД при наличие на друг иск, с който обеднелият може да се защити?“; 8. „Допуснал ли е въззивният съд нарушение на чл. 162 ГПК, като не е определил размера на сумите, приети като дадени в изпълнение на нравствен дълг по чл. 55, ал. 2 ЗЗД?“; и 9. „Допуснато ли е нарушение при определяне родовата подсъдност на спора, като общата искова претенция е разделена на множество искове, което лишава ищеца от една съдебна инстанция?“. Жалбоподателят поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а във връзка с последния въпрос излага и твърдения за недопустимост на постановения съдебен акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
относно това има ли правно значение за приноса в придобиването на имуществото разликата в получаваните от съпрузите доходи и следва ли само съпоставянето на тези доходи да е от значение за определянето на по-голям дял, който е от значение за спора, и който е решен в противоречие с посочената от нея практика на ВКС – решение №73 от 13.07.2015 г. по гр. д. №4874/2014 г., I г. о., също и решение №117/22.12.2020 г. по гр. д. №780/2020 г., II г. о, евентуално по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за преодоляване на противоречива практика на ВКС по въпроса, предвид други цитирани във въззивното решение актове на ВКС, и на основание чл. 292 ГПК да се спре делото и внесе предложение за тълкувателно решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
от значение за спора в противоречие със съдебната практика - основание за допустимост на касационната жалба по смисъла на чл. 280 ГПК. Касаторката излага, че в нарушение на процесуалния закон съдът, не е приложил разпоредбата на чл. 172 ГПК преценявайки показанията на разпитаните свидетели. На следващо място излага, че въззивният съд не е обсъдил всестранно и пълно всички събрани по делото доказателства. Счита, че неправилно е изключил представените по делото договори за заем и дарение, като не е съобразил, че те кореспондират на показанията на водените от нея свидетели. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК посочва, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Първият формулиран въпрос е: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и се произнесе относно относимостта и значението за спора на всички събрани по делото доказателства? Задължен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях формира свои фактически и правни изводи по спорния предмет? Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни и без да ги обсъди в съвкупност и да отчете връзката между тях. Тези въпроси се поставят във връзка с твърдението на касаторката, че въззивният съд е игнорирал част от събраните писмени и гласни доказателства, като е извел изводите си само въз основа на избрани от него такива. Счита, че произнасянето на съда е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №******г. по гр. дело №127/2020г., Решение №37/29.03.2012г. по гр. д. №241/2011г., Решение №210 от 15.08.2014г. по гр. д. №6605/2013г., решение №60134 от 08.11.2021г. по гр. д. №1062/2021г., решение №50148/24.01.2023г. по гр. д. №407/2022. Следващите въпроси: 2. Налице ли е заинтересованост на свидетеля по смисъла на чл. 172 ГПК, когато по делото бъде установено, че свидетелят е имал конфликт с едната от страните. При противоречие в свидетелските показанията относно един и същ факт, длъжен ли е въззивният съд при преценката им да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от свидетелите пред други и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК? са взаимосвързани и касаят допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, произтичащи от неизпълнение на задълженията му да извърши преценка на свидетелските показания, доколкото между тях има противоречие при установяване на един и същ факт. Касторът твърди, че според наложилата се практика, като заинтересовано лице следва да се приемат не само лицата, изброени в чл. 172 ГПК, а всяко лице, които има интерес от постановяване на решението в полза или вреда на една от страните. В тази насока цитира решение №207 от 17.03.2021г. по гр. д. №165/2020г. на ВКС, решение №60173 от 15.12.2021г. по гр. д. №1431/2021г., решение №159/22.02.2016г. по т. д. №1871/2014г., решение №79 от 12.07.2017 г. по гр. д. №3244/2016г., решение №182 от 15.07.2019 г. по гр. д. №3322/2017г. Посочени са и следните материално-правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС -основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: В какви случай се счита за опровергана презумпцията за равенство в съвместния принос при придобиване на имуществото по време на брака. Опровергана ли е презумпцията за равенство в съвместния принос при придобиване на имуществото по време на брака, когато бъде установено, че единият съпруг има поведение, което изключва неговия принос и в доходите на съпрузите има значителна разлика? Касаторът излага, че поставените въпроси са основни при определяне на по-голям принос на единият от съпрузите, включени са в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд, тъй като в зависимост от това, в какво се изразява приносът на всеки от съпрузите в семейството и какви по размер доходи е получавал всеки, се определя дали е основателен иска по чл. 29, ал. 3 СК. Твърди, че при произнасянето си, въззивният съд не съобразил практиката на ВКС, възприета в решение №85 от 03.11.2017г. по гр. д. №4360/2016г., решение №60147 от 15.12.2021г. по гр. д. №1102/2021г., решение №72 от 15.07.2016г. по гр. д. №290/2016г., че презумпцията за равенство в съвместния принос при придобиване на имуществото по време на брака се опровергава, когато бъде установено, че единият съпруг има поведение, което изключва неговия принос и в доходите на съпрузите има значителна разлика, което е основание за допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следващите формулирани въпроси: В какви случаи частните свидетелстващи документи се ползват с материална доказателствена сила? Ползват ли се частните свидетелстващи документи с материална доказателствена сила, ако тяхната достоверност е потвърдена със свидетелски показания? се поставят във връзка с извода на съда, че представените по делото договори за заеми и дарения не биха могли да послужат като доказателство, че семейното имущество е придобито със средства, взети или дадени на ищцата от нейни близки. Според касатора, в практиката на ВКС се приема, че частните документи имат материална доказателствена сила, ако по делото са приети и други доказателства, които мога да бъдат писмени и гласни, и които установяват същия факт. Предвид което счита, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с решение №213 от 15.01.2018г. по гр. д. №856/2017г. на ВКС, решение №58/23.03.2016г. по гр. д. №3666/2015г., решение №57/28.06.2021г. по гр. д. №1593/2020г., което е основание за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1. т. 1 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
във връзка с въведените от него възражения, както и че не са налице основанията по чл. 281 ГПК за неговата отмяна. Изложено е, че противно на твърдението на застрахователя присъденото в полза на ищцата обезщетение не само че не е завишено, а обратно – същото е определено в занижен размер, който не е съобразен с характера и степента на действително претърпените от нея вреди, както и с икономическата конюнктура в страната и не отговаря на материалното и социално положение на пострадалия, неговата социална ангажираност и отношенията на силна привързаност между него и ищцата. Наведени са и доводи в посока на увеличаване размера на обезщетението, които по същество са свързани с касационната жалба на ищцата срещу въззивното решение в отхвърлителната му част. Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответника-застраховател.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ивайло Младенов
чл. 10 ал. 3 ЗЗД, чл. 106 ал. 3 КЗ, чл. 17 СК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ, чл. 429 ал. 3 КЗ, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 432 КЗ, чл. 493 ал. 1 т. 5 КЗ, чл. 496 ал. 1 КЗ, чл. 496 КЗ, чл. 497 ал. 1 КЗ, чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ, чл. 497 КЗ, чл. 52 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.