чл. 255 НК
Чл. 255. (1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като:
1. не подаде декларация;
2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
3. не издаде фактура или друг счетоводен документ;
4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;
5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;
6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;
7. приспадне неследващ се данъчен кредит,
се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до две хиляди лева.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
(3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
(4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3-лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Определянето на неимуществени вреди следва ли да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД?
Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД?
Следва ли решаващият съд при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в наказателното производство да прецени фактическата и правна сложност на наказателното дело, вида и тежестта на обвинението и интензитета на приложената процесуална принуда, както и положил ли е пострадалият дължимата грижа при осъществяване на защитата си?
Следва ли въззивният съд да направи задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, както и да изложи мотиви за значението им при определяне на размера на дължимото обезщетение?
Какъв е справедливият размер на обезщетението на претърпените неимуществени вреди съобразно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, според което се изисква сходно разрешаване на аналогични случаи?
Дължи ли въззивния съд изрично обсъждане и излагане на мотиви защо и на база какви обстоятелства приема, дали и на какви основания размерът на всеки един от уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство според него съществено надвишава разумния и обичаен размер?
Налице ли е съществено разминаване между заплатения за всеки отделен етап от наказателното производство адвокатски хонорар и разумния и обичаен размер, когато за дело със значителна фактическа, така и правна сложност са уговорени и заплатени адвокатски хонорари, чиито размер надвишава неколкократно предвидените като най-малък полагащ се размер за адвокатско възнаграждение?
При преценка какъв е дължимият размер на уговорения и заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, който е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение и следва да бъде обезщетен, длъжен ли е съдът да изчисли и присъди и съответния размер на ДДС върху това адвокатско възнаграждение, щом като ищецът е заплатил и ДДС върху внесения адвокатски хонорар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
чл. 2 ал. 1 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. първо ЗОДОВ, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 255 НК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 321 НК, чл. 4 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 81 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Приложима ли е разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отд./ в случай, че по едно от основните престъпления, попадащи в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отд./ лицето е оправдано, но има множество други извършени престъпления, част от които не попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отд./?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли презумпцията по чл. 147 ЗОНПИ да бъде оборена при условията на пълно и главно доказване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е възобновяване на националното производство и отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК при установено от ЕСПЧ нарушение на чл. 1 Протокол №1 към КЗПЧОС?
Следва ли националният съд в производството по молба за отмяна да установява наличието на причинно-следствена връзка между отнетото имущество и престъпната дейност, поради която е постановено първоначалното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допуснал ли е въззивният съд нарушение на материалния закон като е приел, че не съществува връзка между престъпната дейност на ответника и придобитото имущество за периода 2004 г. – 2005 г., въпреки че престъплението по чл. 257 НК е инкорпорирано в по-късните редакции на чл. 255 НК, които изрично попадат в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД /отм./?
Следва ли да се приеме, че съществува обосновано предположение за незаконен произход на имуществото, когато ответникът не е успял да докаже законния произход на средствата, с които е придобито имуществото, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./?
Очевидно неправилен ли е решаващ извод, че в случая осъждането за престъплението по чл. 257 НК не следва да бъде взето предвид от съда при преценката му за наличие на основателно предположение по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ относно придобиванията на ответниците за периода 2004 - 2006 г., защото това престъпно деяние не попада в предметния обхват на закона след изменението му (обн. ДВ, бр. 75/2006 г.)?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Предпоставка ли е за основателността на иска по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ наличието на претендираната сума в имуществото на ответника? Когато Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по ЗОПДИППД/отм./ е уведомена на 16.11.2012 г. за влязла в сила присъда за престъпление, което не е сред изброените в чл. 3, ал. 1 от същия закон, следва ли да се образува административно производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и производство за отнемане на това имущество в полза на държавата чрез предявяване на иск /мотивирано искане/? Когато Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, по ЗОПДИППД /отм./ е уведомена на 16.11.2012 г. за влязла в сила присъда за престъпление, което не е сред изброените в чл. 3, ал. 1 от същия закон, но такава се установи след 18.11.2012 г. в производството пред съда кой е приложимият закон – ЗОПДИППД/отм./, действащ до 18.11.2012 г., или влезлия в сила на 19.11.2012 г. ЗОПДНПИ/отм./? При предявен иск по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на имущество, обоснован с присъда за конкретно престъпление, което не е основание за отнемане, може ли съдът служебно да установи и друга релевантна за казуса присъда и да уважи иска на непредявено основание? Трябва ли да се приемат за доходи с установен произход постъпилите по сметката на ответника от трети лица суми в общ размер 646868,17 лв.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Представляват ли „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗОНПИ и на пар. 1, т. 1 ДР ЗОПДНПИ /отм./, и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ и на пар. 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм./, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните? За да се установи „значително несъответствие" по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ и на пар. 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм./, необходимо ли е по делото да са въведени конкретни твърдения за имуществото, с което ответниците са разполагали в началото и в края на проверявания период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Какво е съотношението, което съдът следва да съобрази между намаляване на наказанието в посока неговата адекватност и достатъчност, във връзка с признатото нарушение по правото по чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС, а именно в случай, че наказателния съд при определяне на наказанието е отчел, че срокът на разследване е продължителен и представлява изключително смекчаващо обстоятелство, но не е посочил изрично, че се позовава на чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС, и въз основа на тези обстоятелства е приложил чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като значително е намалил санкцията с прилагане на чл. 66, ал. 1 НК и не е наложил кумулативната такава-конфискация, представлявали така определеното наказание цялостна непарична компенсация по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ или е частична такава?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 172 ГПК, чл. 210 НК, чл. 243 НК, чл. 252 ал. 1 НК, чл. 255 НК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ, чл. 2б ЗОДОВ, чл. 38 ЗАдв, чл. 52 ЗЗД, чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС, чл. 62 ал. 2 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
от предмета на спора: 1. Следва ли в решението по делото съдът да изрази решаващата си воля без противоречия и неясноти? и Длъжен ли е въззивният съд да разгледа в мотивите на своя акт всички наведени от страните доводи, аргументи и възражения и съответно да обоснове преценката си за тях? – са разрешени в обжалваното решение в противоречие с цитираната практика на ВКС /решения по чл. 290 ГПК/.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
от значение за спора, в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.