чл. 129 НК

Обстоятелството, че ищецът по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъждан за извършено престъпление, но е реабилитиран по право или по съдебен ред, води ли до намаляване на дължимото от държавата обезщетение, и това основание ли е за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ за освобождаване от отговорност или за намаляване на обезщетението, без оглед кога е било осъждането и кога е настъпила реабилитацията?
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, и следва ли определянето на този размер да се извърши от съда след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното приложение на чл. 52 ЗЗД?
Представените с исковата молба договори за правна помощ и съдействие ведно с пълномощни, имат ли характера на разписка за платени суми и следва ли да бъдат приложени в наказателното производство за всяко посещение, за всяко процесуално действие, след като няма такова изискване?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи собствени мотиви, защо приема едни доказателства, и да обсъди доводите на страните по предмета на спора; следва ли съдът при осъществяване на тази своя решаваща дейност, да спазва правилата на формалната и правна логика, т. е. фактическите констатации и правните изводи следва ли да са обосновани?