всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 519 ал. 1 т. 1 КЗ

Функции на Гаранционния фонд
Чл. 519. (1) Гаранционният фонд:
1. извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка „Злополука” на пътниците;

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да тьрси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични за случая обстоятелства, въведени с ППВС №4/68 г., гарантиращи правилното приложение на принципа на справедливост?.
Какви са критериите за установяване на размера на приноса на пострадалото лице за настьпване на вредоносния резултат?
Необходимо ли е съдът да съпостави тежестта на нарушението на делинквента и това на пострадалия и да обоснове преценката си за реалния принос на всеки от тях и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта?
Следва ли въззивният съд да приеме наличие на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат, ако поведението му не е противоправно, но е спомогнало за увреждането и съставлява поемане на предвидим и реално очакван риск?.
Ако водачът на МПС беше изпълнил вменени му от закона задължения по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно беше реагирал своевременно, беше контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал, бе съобразил скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозваните пътници, характера и интезивността на движението, конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, съобразно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, щеше ли пътното произшествие да бъде предотвратено, а пътникът С. И. да остане жив, както пътничка, която е била до него?
Следва ли при постановяване на решението си съдът да се произнесе по спорния предмет на делото, преценявайки и обсъждайки в мотивите си допустимите и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения, както и събрани доказателства, респ. липсата на такива, като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на определен факт, представляващи гаранция за правилност на съдебния акт?
Дължи ли въззивната инстанция да формира мотиви по събраните по делото доказателства, включително тези, свързани с оплакванията на страните, като обсъди значимите такива и да заяви какви юридически факти се установяват с всяко едно от тях?.
Обективните предели на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите включват ли притежаването и ползването на самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника с мощност на двигателя под 10 kW?
При условията на чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 481, ал. 2, т. 2 КЗ Гаранционният фонд дължи ли извършване на плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от водачи на превозни средства, които не попадат в дефиницията за моторно превозно средство, заложена в чл. 481, ал. 2, т. 2 КЗ, които не подлежат на регистрация и за които не е налице задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
Допустимо ли е въззивният съд да приложи разпоредбите на чл. 3 и чл. 10 Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009, като приложи тълкуване, което противоречи на нормите от българското законодателство, с които е транспонирана директивата?
Разпоредбите на чл. 3 и чл. 10 Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 следва ли да се тълкуват в смисъл, че Гаранционният фонд отговаря за вреди, причинени и при използването на превозни средства, независимо от това, дали попадат в дефиницията на моторно превозно средство, заложена в чл. 481, ал. 2, т. 2 КЗ, дали подлежат на регистрация и на задължително застраховане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?.
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени във въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви?.
Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правно релевантен факт по делото, при положение че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция?.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диляна Господинова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дали приложното поле на чл. 499, ал. 4 КЗ обхваща случаите, при които застрахователят е платил застрахователно обезщетение на увреденото лице въз основа на влязло в сила осъдително решение по спор между последното и застрахователя, и дали предпоставка за реализирането на сочената хипотеза е наличието на повдигнат спор от застрахователя пред Гаранционния фонд в хода на уреждане на претенцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При проведено последно съдебно заседание след влизане в сила на измененията в НМРАВ от ДВ бр. 88/04.11.2022 г. по коя редакция на Наредбата следва да се определи адвокатското възнаграждение? Коя е меродавната дата за определяне на размера на адвокатското възнаграждение по редакцията на НМРАВ от ДВ бр. 88/04.11.2022 г., влязла в сила на 08.11.2022 г.: датата на сключване на договора за правна помощ, датата на последното съдебно заседание с даден ход по същество, датата на постановяване на съдебното решение или друга дата? Когато правната и фактическа сложност се определя от спор по всички въпроси, следва ли съдът като ориентир за присъждане и намаляване на адвокатския хонорар по редакцията на НМРАВ от ДВ бр. 88/04.11.2022 г., влязла в сила на 08.11.2022 г., да приема и прилага разпоредбите на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г.? Следва ли адвокатският хонорар да бъде намален, съобразявайки решението на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело С-438/2022, въпреки че няма направено такова възражение от страна на ответника? Следва ли при присъждане на адвокатско възнаграждение на страната съдът да вземе предвид не само наличието на пълно или частично уважаване или отхвърляне на разгледаната претенция, а и да съобрази присъдения размер на хонорара с минимално предвидения в НМРАВ? На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на процесуалния представител на страна следва ли да се присъди адвокатско възнаграждение под установения с НМРАВ минимум и ако да - колко под този минимум може да слезе съдът? Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022, с което е даден отговор дали и в каква степен при определяне на разноски за адвокатско възнаграждение националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително, следва ли да се прилага в случаите на оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, след като адвокатът не се е съгласявал, поемайки защитата на страната, да работи за адвокатско възнаграждение под минимално установеното и до момента на постановяване на съдебното решение, с което съдът му присъжда определен от него размер, той не е получил възнаграждение, за разлика от случаите на подписан договор и определено от страните и изплатено предварително адвокатско възнаграждение? Приложими ли са разпоредбите на актуалната към датата на приключване на устните състезания редакция на НМРАВ, издадена на основание чл. 36 ЗАдв, при определяне на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв и в кои случаи съдът не е обвързан от разпоредбите на наредбата във връзка с постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22? Ако липсва изрично договаряне и съгласие на адвоката да осъществи представителство при възнаграждение в размер, по-нисък от установения в НМРАВ, как следва съдът да определи размера на адвокатското възнаграждение и трябва ли да се съобразят разпоредбите на НМРАВ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Костадинова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли съдът при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв да се ръководи единствено от материалния интерес или трябва да взема предвид и други критерии като фактическа и правна сложност на делото и положените процесуални усилия? Обвързан ли е съдът от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Костадинова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дали приложното поле на чл. 499, ал. 4 КЗ обхваща случаите, при които застрахователят е платил застрахователно обезщетение на увреденото лице въз основа на влязло в сила осъдително решение по спор между последното и застрахователя, и дали предпоставка за реализирането на сочената хипотеза е наличието на повдигнат спор от застрахователя пред Гаранционния фонд в хода на уреждане на претенцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„относно доказателствената сила, съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на вида на настъпилото събитие. Сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №85/28.05.2009 г., постановено по т. д. №768/2008 г. на II т. о., решение №24 от 10.03.2011 г., постановено по т. д. №444/2010 г. на I т. о., решение №73/22.06.2012 г., постановено по т. д. №423/2011 г. на I т. о. и решение №98/25.06.2012 г., постановено по т. д. №750/2011 г. на II т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в противоречие с: решение №206/26.10.2018 г. по т. д. №670/2017 г. на ВКС, I т. о.; решение №168 от 05.10.2018 г. по т. д. №892/2018 г. на ВКС, I т. о.; решение №70 от 03.06.2019 г. по т. д. №755/2018 г. на ВКС, II т. о., основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички своевременно наведени от страните възражения и свързаните с тях доводи, които са от значение за спорното право? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с решения по гр. д.№2150/2017 г. на ІV г. о., гр. д.№2479/2019 г. на ІV г. о., т. д.№205/2018 г. на ІІ т. о. и т. д.№587/2018 г. на І т. о. на ВКС; 2/ Недействителни ли са и какъв е видът на недействителността на сделките, които са сключени от името на ЕООД, след прекратяването му, поради смърт на едноличния собственик на капитала и преди назначаването на ликвидатор, когато дружеството не разполага и не са били вписани в Търговския регистър органи на управление?; 3/ Съществува ли правна възможност за ликвидатора да потвърди, вкл. чрез непротивопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ, сделки, сключени от името на дружеството от лице без представителна власт, след прекратяване на дружеството и преди назначаването на ликвидатор, в случаите, когато тези сделки не са насочени да обслужват ликвидацията, по смисъла на чл. 268, ал. 1 ТЗ?; 4/ Недействителен ли е и какъв е видът на недействителността на сделка, сключена от името на физическо лице, след смъртта му?; 5/ Съществува ли правна възможност за потвърждаване на сделка, сключена при липса на правосубектност и от кого?; 6/ С прекратяването на дружество в хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ – поради смърт на едноличния собственик и управител на същото – преустановява ли се автоматично възможността същото да бъде носител на права и задължения в отношенията с останалите правни субекти или тази възможност съществува до заличаването на дружеството в Търговския регистър? - по всички – от 2 до 6 въпроси вкл. – допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на отговор във формираната от касационна инстанция съдебна практика.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

са свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД, като относно тях е налице задължителна съдебна практика - ПП №4/1968г., и практика на ВКС по чл. 290 ГПК, в съответствие с която е постановен съдебният акт в атакуваната част. Във всеки отделен случай определянето от съдилищата на размера на обезщетението за неимуществени вреди се дължи на преценката на всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, степента на уврежданията, тяхното естество, продължителността на търпените болки и страдания, прогнозата за здравословното състояние на пострадалия, неговата възраст и пр., извършена от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС. Решаващият съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, значими за установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, като е съобразил вкл. характера на по-тежката травма - счупване на ребро. Размерът на обезщетението е в съответствие и с обществено - икономическата обстановка в страната към момента на ПТП – 30.12.2019г. С оглед горното, не се доказва осъществяване на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

дали в случая е налице такава трайна и дълбока емоционална връзка между починалия Б. и неговите сестри, вследствие на която да търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания; както и какво по размер обезщетение за неимуществени вреди е необходимото, подходящото и достатъчното за случая. Съдът цитира разрешенията, дадени с Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, относно кръга лица, извън близкия семеен и родствен кръг /по смисъла на Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на ВС, а именно низходящите, възходящите, съпруг, фактически съпруг и отглеждан/, които е справедливо да бъдат обезщетени за търпените морални болки и страдания от смъртта на близките си. Приема, че с оглед събраните по делото доказателства и предвид малката им възраст втората и третата ищца не са доказали при условията на пълно и главно доказване съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка със загиналия им брат, надхвърляща нормалните отношения между братя и сестри, която да е довела до продължителни болки и страдания, които в конкретния случай да е справедливо да бъдат обезщетени. С оглед изложеното намира, че първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на втората и третата ищца е правилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела