чл. 4 ал. 3 КРБ

Подлежи ли на репарация всяка имуществена вреда от действията и бездействията на националните държавни органи, поради които в съществено нарушение на ПЕС частноправен субект е лишен от право на собственост?
Акцесорното вземане по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД върху дължимо обезщетение за някои вреди по причина на допуснатото съществено нарушение на ПЕС лишава ли увреденият частноправен субект от възможност да претендира обезщетение и за други вреди със същата причина?
Тече ли погасителна давност по вземане за обезщетение за вреди от съществено нарушение на правото на Европейския съюз преди чл. 2в ЗОДОВ да стане част от обективното ни право, т. е. в периода преди да влезе в сила ЗИДЗОДОВ – обн. ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.?
По иска по чл. 2в ЗОДОВ следва ли да се ангажира отговорността на държавата за неизпълненото задължение на НС да отмени норма от вътрешното право, която противоречи на Правото на Европейския съюз (ПЕС), когато вредите произтичат пряко от действието, респ. бездействието на друг държавен орган, в случая: 1) от неизпълненото задължение на националния съд в съдебния акт да не приложи норма от вътрешното право, която противоречи на наднационалния правен ред, а при съмнение като единствена и последна инстанция по делото – да направи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), и 2) от неизпълненото задължение на Министерски съвет на Република България да внесе законопроект, синхронизиращ националното законодателство с ПЕС?
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички своевременно въведени възражения, които ответникът поддържа в защитата си по иска пред втората инстанция?
Когато по иска по чл. 4, пар. 3 ДЕС/чл. 2в ЗОДОВ нарушението на ПЕС е основано на тълкуването, извършено с решението от 14 януари 2021 г. по дело С-393/2019 СЕС, и на утвърдено от наказателния съд споразумение, с което на основание чл. 242, ал. 8 НК е отнето превозно средство, собственост на лице, различно от дееца, възниква ли вземане за обезщетение в полза на бившия собственик на превозното средство, ако е недобросъвестен в смисъла, разяснен с решението на СЕС, при такова въведено възражение как се разпределя доказателствената тежест и за отговора има ли значение, че бившият собственик не е искал връщане на превозното средство, което е било иззето като веществено доказателство по наказателното дело (чл. 111 НПК)?