чл. 39 ал. 2 КРБ

За задължението на въззивната инстанция да обсъди всички твърдения, възражения и обстоятелства по делото и да изложи собствени, ясни убедителни и безпротиворечиви мотиви, отразяващи действителната решаваща дейност на въззивната инстанция?
Задължен ли е съдът да направи повторна преценка на свидетелските показания с оглед на всички други фактически данни и доказателства по делото, респективно да изложи собствени мотиви, от които да е видно какви са съображенията на съда да кредитира или не тези свидетелски показания, когато във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на мотивите на първоинстанционния съд в тази насока?
В какво се изразява задължението на съда при преценката за противоправност на по-обширно изказване и следва ли същото да се тълкува в цялост като едно общо изявление, или съдът следва да извърши оценка единствено на използваните думи и изрази поотделно, без да прави преценка за контекста на цялото изказване?
Представлява ли противоправно деяние, респективно следва ли да се ангажира деликтна отговорност на лице, когато изказването му е формирано от думи и изрази, които, тълкувани поотделно не представляват обида, но използвани заедно и в контекст създават злепоставящо съдържание с ясна насоченост?
Следва ли твърдението за факт, за което се претендира да представлява противоправно поведение, да е изрично, директно и пряко назовано, или е достатъчно противоправността да може да се извлече от контекста и конотацията на цялостното изказване/изявление?
Представлява ли оценъчно съждение направеният открит призив, внушаващ имплицитно злепоставящи и уронващи честта и достойнството твърдения за адресата на изявлението?
За значението и съдържанието на понятието „обществен въпрос“ и възможно ли е частната търговска дейност на едно лице да се характеризира като въпрос с обществено значение/обществен въпрос/, когато лицето, упражняващо тази дейност, не е обществен деятел или лице, заемащо обществена длъжност?
Следва ли оценките и мненията да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база или липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава злоупотреба със свободата на слово, което е виновно и противоправно поведение?
Следва ли дори и като оценъчно съждение изявлението да е свързано с фактически данни, които да го подкрепят, за да се приеме, че същото е в рамките на гарантираното от чл. 39 Конституцията и чл. 10 КЗПЧОС свобода на мнение?
Следва ли съдът да прецени дали с дадено изказване се надхвърлят пределите на допустимата критика спрямо публична личност и доколко излагането на конкретни факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо или се използва целенасочено за накърняване правата и доброто име на дадено лице?
Следва ли в мотивите си съдът да разграничи каква част от посочените в исковата молба действия от ответника съставлява твърдение за факт и каква-оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 Конституцията?
Следва ли да се посочи от съда конкретно кои действия ангажират отговорността на делинквента и кои са правомерно извършени?
Когато обидният или клеветнически израз е част от едно по-обширно изявление, следва ли да се преценява с оглед контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане?
Следва ли съдът да изследва въпроса дали свободата на словото, уредена в чл. 39, ал. 2 Конституцията, не засяга правата и доброто име на гражданите, от друга страна, уредена в чл. 41, ал. 2 Конституцията и нарушен ли е балансът на посочените конституционно защитени ценности?
Какви са пределите на упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл. 39 Конституцията и чл. 10 КЗПЧОС и налице ли са тези предели при изказвани негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице?
Следва ли да се провери дали изявленията в процесното изказване съставляват единствено оценъчно съждение, като негативното внушение по отношение на личността на ищеца е направено в недопустима форма/използваните изрази надхвърлят добрия тон/, или самоцелно, за да бъде увреден, а следователно са превишени ограниченията по чл. 39, ал. 2 Конституцията на правото да се изразява мнение?
Какъв е балансът между конституционно закрепената свобода на словото съгласно чл. 39, ал. 1 Конституцията и конституционно уредените ограничения при упражняването му, свързани с незасягане на лични права на трети лица, в това число на правото на добро име и репутация в обществото и съставлява ли разпространяването на внушения с негативен подтекст нарушение на този баланс и противоправно поведение?
Следва ли при предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обидни и клеветнически твърдения, засягащи репутацията на ищеца, съдът, дори и да приеме, че направените изявления съставляват оценъчни съждения, а не твърдение на конкретни факти, да изложи мотиви и да направи преценка дали тези оценъчни съждения не представляват прекрачване на границите на свободата на словото и не са увреждащи доброто име на ищеца?
Следва ли съд да прецени дали е налице противоправно деяние при използването на внушения и съмнения?
Длъжен ли е въззивният съд да направи всестранна и пълна преценка на приобщения доказателствен материал?
В случай че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод за необоснованост на фактическите изводи/например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд длъжен ли е да обсъди всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните и да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?
Въззивният съд длъжен ли е да събере доказателствата, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение?
Следва ли в съответствие с установената практика, включително и с разясненията, съдържащи се в ТР №1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК, въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора?
Следва ли съдът да съобрази и да обсъди всички наведени от ищеца доводи, съображения и възражения и всички доказателства по делото?
Въпреки че решението е потвърдително, не следва ли въззивният съд да извърши собствен анализ на доказателствата поне въз основа на възраженията, изложени във въззивната жалба?