30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 32 ал. 2 КРБ

Чл. 32. […] (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустимо ли е да бъде ценен като доказателствено средство видеозапис, добит чрез престъпление по чл. 339а НК, при липса на правила по чл. 25и от ЗЗЛД и направен чрез погазване на правото на личен живот, прокламирано в чл. 32, ал. 2 КРБ? Кога следва да се приеме, че е налице идентичност между деянието, за което е наложено дисциплинарно наказание и достатъчно ли е в искането за даване на обяснения от работника да се посочи една определена дата, за да се счете, че той е ориентиран за това какво се иска от него и то по разбираем начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

жалбоподателят излага, че въззивният съд в мотивите си е посочил, че за установяване на съдебно предявеното вземане ищцата е ангажирала доказателствени средства - съставени от нотариус констативни протоколи, с приложени разпечатки за уеб адреси. Съдът не е събрал и проверил посочените източници на фактически данни като веществени доказателства; освен това протоколите се отнасят само до твърдени публикации във Фейсбук. но не и до фотоснимки и записи в Ютюб. К. М. счита, че Софийски градски съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е извършил оглед на процесните веществени доказателства, а при оспорването на тяхното авторство е приел, че М. е техен автор, без ищцата да е ангажирала доказателства в тази насока. Счита, че когато предмет на огледа е движима вещ (например фотоснимка, видеозапис), същата следва да е приета като веществено доказателство по делото. В тази хипотеза огледът се явява специфичен способ за събиране на вещественото доказателство посредством сетивното му възприемане от съда. При оглед на движима вещ съдът е длъжен да отрази в протокола направените констатации при възприемането на доказателствата, като прилагането им по делото на магнитен носител не е достатъчно при тяхното оспорване. Ако вещественото доказателство представлява аудио или видеокасета, огледът се извършва чрез пряко възприемане на записа посредством съответно техническо средство (касетофон или видео). За да се постави в основата на доказателствените изводи на съда обаче, материалният му носител следва да е приет като веществено доказателство и да е проведен оглед съгласно чл. 204 ГПК. Според особеностите на конкретния случай съдът ще възпроизведе в протокола съдържанието на целия запис или на определена част от него. Огледът на движима вещ се извършва в съдебно заседание, т. е. в сградата на съда, защото естеството му не налага неговото провеждане на друго място. При липсата на оглед (и на експертиза досежно оспорено авторство), извършен от съда, е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Визира практика на ВКС – решение №136/11.04.2011 г. по гр. д. №602/2010 г., ІV г. о. и определение №234/10.05.2018 г. по т. д. №175/2018 г., І т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от обществен интерес, а са свързани изцяло с личния живот на ищеца. Неприложима в случая е цитираната от ответника разпоредба на чл. 13, ал. 2 ЗАПСП, тъй като същата касае съгласие на изобразеното лице относно авторските права върху фотографии или др. произведения на изобразителното изкуство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2019

Налице ли е противоправно поведение на журналист, репортер при филмиране, фотографиране, записване и други подобни действия по отношение на лица, които категорично изразяват несъгласие за това с оглед приложение на забраната по чл. 32, ал. 2 КРБ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

1. „Налице ли е добросъвестност при съобщаване на информация от журналисти, за факти и обстоятелства, предмет на наказателно производство която е придобита по неправомерен начин – без съгласие на прокурор, от служители на МВР (вкл. бюлетин на пресцентър, конкретни лица, участващи в полицейска акция), и когато тази информация не съвпада с официалните документи?”; 2. „Налице ли е добросъвестно поведение на журналист, репортер, фотограф, при фотографиране, заснемане, публикуване на лице, имена, месторабота, интереси и подлагане на други подобни действия на лица, които ясно и категорично отказват съгласие за това и публикуването им без тяхно знание?”; 3. „Какво е правното значение на понятието „педофил”, производно ли е от „педофилия”, и има ли позорен характер, при съобразяване с Наредба №42/2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури, като и съгласно Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето – десета ревизия (МКБ 10), раздел F65 „Разстройства на сексуалното влечение?”; 4. „Представлява ли обществено значим проблем и интерес информация за интимни отношения с непълнолетни лица, които са в законоустановената възраст, разбиращи свойството и значението на постъпките си, да извършат сексуални действия, включително блудствени такива? Разпоредбите на чл. 18, пар. 1а Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлатация и сексуално насилие, както и наложилата се съдебна практика относно интимни отношения с непълнолетни лица, допускат ли публичност на тези отношения или разгласяването им представлява ли нарушаване на личната неприкосновеност и личния живот на гражданите?” 5. „Има ли значение презумпцията за невинност при разгласяване на предварителна информация от разследване, особено когато засягат личната неприкосновеност?”; 6. „Какви са стандартите за сексуална ориентация с оглед възприятията в обществото и квалифицирането на лице с нестандартна ориентация има ли унизителен характер, респективно засягащи честта и достойнството му?” и 7. „При заявено във въззивната жалба липса на произнасяне по част от иска, решението на въззивния съд в тази част замества ли първоинстанционното решение?”, за които сочи, че са от значение за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

на репортера, но не използва изразни средства, сочещи на нежелание да не бъде заснемана - не е изразено от нея несъгласие за това; тя е била уведомена, че заснетите кадри ще бъдат излъчени в телевизионно предаване, но няма данни да се е противопоставила. С оглед на това не е доказано ищцата да е изразила изрично несъгласие да бъде заснемана и кадрите да бъдат излъчени, следователно поведението на служители на ответното дружество не е в нарушение на чл. 32, ал. 2 КРБ. Съдържащата се в ТВ предаването информация не е свързана с личността на ищцата – информацията се отнася до нейната професия – кинезитерапевт и извършваната от нея търговска дейност по рехабилитация на детето на И., за която ищцата е получавала възнаграждение от събраните по преведените й от дарителска сметка суми; личният живот на ищцата не е засегнат, защото предаването не съдържа информация от личен характер, а само факти за поведението й при извършване на професионална дейност, концентрирайки вниманието на зрителя върху въпроса има ли право тя да задържи 7000лв. при положение, че родителите не желаят детето им да продължи терапия при нея, а тя е получила възнаграждение за извършените процедури; изнесени са факти за методите на лечение, прилагани от ищцата, и становището на родителите, че за период от година и 4 месеца състоянието на детето им не се подобрило – причина да прекратят терапията и да искат неусвоената сума. Съдът се е позовал на легалната дефиниция на понятието „личен живот”, съдържащо се в пар. 1, т. 21 ДР ЗРТ – животът на човек в семеен, здравен и сексуален аспект, и е приел, че в ТВ предаването дори не се намеква за такива аспекти от личната сфера на ищцата. Съобщените факти са годни за дебат в демократично общество – дали поведението на ищцата и отказът да върне неусвоена сума е в съответствие с моралните норми. Не е налице противоправна намеса в личното пространство на ищцата, изрично й е била предоставена възможност да упражни правото на отговор съобразно чл. 18 ЗРТ, защото е знаела за предстоящото излъчване, но е отказала да участва; средствата за масово осведомяване могат да разпространяват правомерно свои или чужди – на родителите - оценъчни съждения; не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на ищцата; единствената засягаща я информация е свързана с упражняваната от нея дейност. При тези обстоятелства не е налице противоправно поведение, увреждащо ищцата - тя е знаела, че е заснемана и че кадрите ще бъдат излъчени, но не е изразила изрично несъгласие, противопоставянето й се отнася до нежеланието да води разговор, респективно отказ да участва в предаването и да упражни правото си на отговор. Не е налице противоправна намеса в личния й живот – такава не е влизането в кабинета й и заснемането й в него; тя извършва търговска дейност, насочена към извличането на печалба, страна е по облигационно отношение с И. и е получила значителна сума от дарителска сметка, а въпросът за връщане на неусвоената сума няма отношение към личния й живот; обществото има право на информация за подобни случаи, на базата на представените от родителите факти и пасивното поведение на ищцата всеки зрител изгражда субективно мнение за нея, съдържащо и нравствено-етична оценка, ако тя се чувства засегната от това мнение, би следвало да потърси начин да даде на обществото отговор на поставените от родителите въпроси за невъзможността да ползват неусвоената сума за лечение на детето им при друг специалист.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бойка Стоилова

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела