чл. 229 ал. 1 ГПК

Длъжен ли е гражданският съд да спре производството по делото до приключване на наказателното производство?
Длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещото лице, дори да не е оспорено от страните?
Следва ли заключението на експертизата да се преценява съобразно всички доказателства по делото с оглед неговата пълнота, яснота и обоснованост?
Следва ли оценката на заключението на вещото лице във всички случаи да се мотивира от съда?
За фактите и обстоятелствата, които съдът следва да обсъди и прецени, за да установи, налице ли е причинно-следствена връзка между вредите и противоправното поведение на деликвента?
Длъжен ли е съдът да допусне експертиза по негов почин (служебно), когато това е необходимо за установяване на обективната истина, още повече, когато надлежно искане за такава експертиза е направено с въззивната жалба?
За задълженията на съда и съдържанието на мотивите на съдебния акт при наличието на разноречиви доказателства?
За правомощията на въззивната инстанция?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства, оплаквания и възражения на страните?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и данни по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе по всички наведени с въззивната жалба оплаквания, доводи и аргументи на страната?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да допусне експертиза, дори и без да е налице искане от някоя от страните, в случай, че по делото пред първата инстанция не е изяснен особено важен факт, какъвто е наличието на причинно-следствена връзка между вредите и деянието?
Може ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът само формално и декларативно да изброи критериите за справедливост, без да ги е приложил, без да е обсъдил и преценил обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства и значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди?
Длъжен ли е въззивният съд да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и да посочи как точно приложението на всеки един от тези критерии е обусловило преценката му за конкретно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД?
Длъжен ли е въззивният съд при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението?
За задължението на съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да съобрази съдебната практика по сходни казуси и икономическата конюнктура в страната?
За начина, по който съдът следва да формира вътрешното си убеждение?
Длъжен ли е съдът да обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства?