чл. 216 ДОПК
Недействителност на действия и сделки
Чл. 216. (1) Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения:
1. безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника;
2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото;
3. непарични вноски на имуществени права на длъжника;
4. сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели;
5. погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника; 6. сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.
(2) Недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) Извън случаите по ал. 1 правата на кредитора по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. В тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Могат ли да бъдат приети като установени задълженията, декларирани от задълженото лице с декларации за самоопределяне на данъчните и здравноосигтурителните вноски с основания, произтичащи пряко от данъчните закони и дължими в сроковете, определени в съответния закон?
Към кой момент следва да бъде направена реално преценката за окончателно установяване на задълженията по данъчни декларации?
Ограничава ли се правото на кредитора да търси защита, предявявайки отменителен иск на увреждащата го сделка, когато задълженията са възникнали пряко от данъчните закони, а не чрез друг от способите за установяване на такива задължения – ревизия и ревизионен акт?
Каква е целта на разпоредбата на чл. 216 ДОПК и следва ли да се чете законът в неговата цялост и да се прилагат разпоредбите му в съответствие с целта му, въпреки че буквалният прочит изисква конкретни предпоставки, при изброяването на които е допуснат законодателен пропуск и допуснат ли е такъв с разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК, с оглед допълнението с бр.105/2020 г. на ДВ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Установяването на намерение за увреждане на публичния взискател елемент ли е от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК?
Следва ли съдът да изложи мотиви по всички релевантни за спора факти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е при постановяване на въззивното решение съдът да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?
Представлява ли предпоставка за основателността на специалния отменителен иск по чл. 216 ДОПК, уреден в полза на държавата и общините, с цел обезпечаване събирането на публични задължения, наличието на конкретни публични задължения, или е достатъчно установяването на публични задължения изобщо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Когато трето лице погаси вземане на кредитор, включено в списъка на приетите вземания, следва ли последното да бъде предявено пред синдика по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ като нововъзникнало?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
чл. 178 ЗЗД, чл. 216 ДОПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 59 ЗЗД, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 686 ТЗ, чл. 688 ал. 1 ТЗ, чл. 688 ал. 3 ТЗ, чл. 688 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 7 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 721 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 6 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 7 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 9 ТЗ, чл. 722 ал. 1 ТЗ, чл. 73 ЗЗД, чл. 74 ЗЗД, чл. 74 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
кой е легитимиран да предяви исковете по чл. 216, ал. 1 ДОПК в двете хипотези на нормата /публичен изпълнител, публичен взискател /, вкл. да участва в съдебното производство. Според защитата, въззивният съд се произнесъл по въпроси в противоречие с установена практика на Върховния касационен съд, в която активната легитимация не се свързва с централното управления на НАП, а с териториалните дирекции. Наред с изтъкваната недопустимост и очевидна неправилност, поставен е процесуалноправен въпрос при основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: допустимо ли е едва във въззивната инстанция, без да има такова искане от страната пред първа инстанция, въззивният съд служебно да премине от разглеждане на жалба срещу решение, с което не се допуска поправка на ОФГ / чл. 247 ГПК/ , към разглеждане на „искане за тълкуване на решение по чл. 251 ГПК, което искане било „уточнено” пред въззивната инстанция. Сочи се основание и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, тъй като искане от страната за тълкуване не е имало и нарушението на съдопроизводствените правила касаторът счита за явно от мотивите.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Относно приложението на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, в редакцията преди изменението с ДВ, бр.105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., в хипотезата на публични задължения, установени с декларация, подадена от данъчно задълженото лице.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Даване на ход на делото в отсъствие на представител на страната съществен процесуален въпрос ли е?
Установяването на намерение за увреждане съществен материалноправен въпрос ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предпоставка ли е наличието за намерение за увреждане у приобретателя за уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК? Презумира ли се наличието за намерение за увреждане у прехвърлителя в хипотезата на чл. 216 ДОПК или същото следва да бъде доказано? Намира ли приложение разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК по отношение на последващи разпореждания, извършени от лица, които нямат публични задължения? Необсъждането на всички доказателства по делото, води ли до необоснованост на решението на въззивния съд? Разпореждането с недвижим имот чрез внасянето му като непарична вноска в капитала на друго търговско дружество по реда на чл. 72 ТЗ, води ли до намаляване на имущественото на прехвърлителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
За възможността въззивният съд в условията на ограничен въззив да събира нови доказателства, когато въззивната жалба съдържа оплакване за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд/ неправилно установяване на факт/ и за служебно назначаване на експертиза…
За задължението на въззивният съд да обсъди заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство в пълнота, наред с всички останали доказателства по делото, за задължението на решаващия съд да изложи мотиви, обективиращи преценката му за годността на експертизата, задължението на съда да следи служебно дали заключението на вещото лице е обосновано…
За задължението на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства…
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елеонора Чаначева
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.