пар. 13 т. 1 ДР ЗЗП

Длъжна ли е въззивната инстанция да изложи мотиви защо приема дадена клауза от сключен с потребител договор за неравноправна и нищожна, когато е потвърдила първоинстанционното решение, но е достигнала до различни фактически изводи?
Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва ли служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна правна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства?
Уговарянето на задатък при условия, различни от посочените в чл. 93 ЗЗД, като вид, размер и условия, при които се дължи връщането му, ограничени ли са от повелителните норми на закона и разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП?
Нищожна ли е клауза, включена в договор между търговец и потребител, даваща възможност на търговеца да задържи получен задатък /капаро/, имащ характер на аванс?
Какви са обективните критерии, които съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД следва да бъдат приложени при тълкуване на действителната воля на страните?
Докъде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля страните?
Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки?
При тълкуване на договорна клауза задължен ли е съдът да тълкува действителната воля на страните, съгласно всички обективни критерии, регламентирани в чл. 20 ЗЗД, или може да игнорира по собствена преценка част от тях?
Задължен ли е съдът във всички случаи да изследва обстоятелствата, при което е постигната уговорката, последващото поведение на страните, да тълкува уговорката по аргумент за противното или по-силното основание, да изследва всички други обстоятелства, които са от значение за разкриване на действителната воля на страните, както и други сключени сделки?
Какви са обективните критерии при извършването на преценката дали размерът на уговорения размер задатък /капаро/ в сключен с потребител договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, отговаря на изискването за добросъвестност и равновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя по чл. 413 ЗЗП, при неизпълнение на договора от страна на потребителя? Определящи ли са възнаграждението на посредника по договора за посредничество и цената на имота, който е свален от реклама, платения задатък /капаро/ при извършването на преценката?
Какви са обективните критерии, на база на които съдът извършва преценката дали договорения размер на задатък /капаро/ в сключен с потребителя договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот е необосновано висок по чл. 413, ал. 1, т. 5 ЗЗП, при неизпълнение на договора от страна на потребителя? Определящи ли са възнаграждението на посредника по договора за посредничество и цената на имота, който е свален от реклама срещу платения задатък /капаро/ при извършване на преценката?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 4 ЗЗП, когато заплатената от потребителя сума не е получена директно от търговеца-доставчик на съответната стока или услуга по основната сделка, а от търговец, който изпълнява функциите на посредник за сключване на основната сделка?
Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила пропускът на въззивната инстанция да осигури възможност на страните да изразят становище по въпросите за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, за които съдът следи служебно с оглед задължението по чл. 7, ал. 3 изр. 2 ГПК?