чл. 68 ал. 1 ЗС
Чл. 68. (1) Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължен ли е въззивният съд, при постановяване на решението, да обсъди всички представени от страните писмени доказателства, установяващи пряко или косвено релевантни за спора факти, както и да прецени и анализира всички относимите към спора обстоятелства, установени по делото?
Фактическата власт върху имот, установена на основание договор за наем, държане ли е по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, а не владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, и може ли наемателят да трансформира държането във владение?
Прекратяването на договора за наем от наемателя прекъсва ли придобивния давностен срок за наемодателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали не е явна необоснован решаващият правен извод в мотивите на решението, че действията на ищеца са само търпими действия, при приетото за установено от фактическа страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Задължен ли е въззивният съд, в мотивите на въззивното решение, да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и всички доводи и възражения на страните, изложени във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба и да изложи изрични и ясни мотиви защо не ги приема? (По дело за съдебна делба на поземлен имот)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Чия собственост стават недвижимите имоти и движимите вещи на търговски дружества, които не са пререгистрирани по ЗТРРЮЛНЦ, за които не е извършена ликвидация и които са заличени от търговския регистър?
Може ли въззивния съд да въздейства служебно върху предмета на делото и да вземе предвид фактическите обстоятелства, неизтъкнати от страната във въззивната жалба, но установени вследствие от служебно събраните доказателства?
Може ли гражданския съд при преценка на обстоятелствата по делото самостоятелно да прецени дали има извършено престъпление, когато този въпрос е от съществено значение за решаване на правният спор?
Лицата, живееещи в едно домакинство с държател на недвижим имот, които не се намират в наемно правоотношение със собственика, могат ли да претендират, че осъществяват владение върху имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При проверка на правилността на първоинстанционното решение, следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички събрани доказателства имащи значение за решаване на спора?
Дали всяко публично известно и достъпно извършване на действия по общо управление на процесния имот и сградата, в която се намира същия, както и обща възбрана върху имуществото на дружеството – бъдещ продавач, в производство по несъстоятелност, обявено в Търговския регистър и в публичния регистър на Министерството на правосъдието, както и вписана възбрана в имотен регистър/които забрани за разпореждане и общи възбрани върху имуществото на юридическото лице в производство по несъстоятелност са законови постановки/, води до прекъсване на придобивната давност?
Императивна ли е нормата на чл. 183, изр. 2 ГПК и следва ли при липса на оригинал от документ, поради обективни обстоятелства, да бъде изключено от доказателствения материал представено от страната копие? Следва ли официален документ, който е унищожен по надлежния ред от издателя му и чието издаване и съществуване е потвърдено с нарочен документ от издателя му, да бъде изключен от доказателствата по делото?
Следва ли съдът да приеме, че при наличие на предварителен договор и твърдяно владение, същото задължително съставлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС? Следва ли при сграда в процес на строеж и при липса на строителна документация – акт обр.14, акт обр.15 и въвеждане на сградата в експлоатация, да се приеме, че обитаването на процесния обект е действие, доказващо владение с намерение за своене, след като в практиката се приема, че сграда и обекти в процес на строеж, манифестираните действия могат да бъдат свързани с етапа до който се намира строителството, а не с обитаване на обекта?
Следва ли фактическото владение да се манифестира пред действителния собственик и с какви действия? Когато собственик е юридическо лице, следва ли владението да се манифестира пред физическото лице, което го представлява – в случая назначен от съда синдик?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът при предявен положителен установителен иск за собственост да се произнесе по всички посочени от ищеца придобивни основания?
Има ли процесуално задължение въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания, възражения и въпроси, посочени във въззивната жалба и становищата на страните?
При изложени във въззивна жалба оплаквания срещу доклада по чл. 146 ГПК на първата инстанция, следва ли въззивният съд да даде на страните указания относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство?
Допустимо ли е събирането на гласни доказателства по искане на страна, направено в първото по делото съдебно заседание, след одобряване на доклада на съда, при положение, че страната не е подала отговор по чл. 131 ГПК на исковата молба по чл. 225 ГПК за главно встъпване?
При установителен иск, предявен от владелеца, за придобиване на правото на собственост върху недвижим имот въз основа на давностно владение, съдът следва ли да присъедини и отчете периода на давностно владение след предявяване на иска до приключване на устните прения във съответната съдебна инстанция?
Допустимо ли е иск за собственост на недвижим имот да бъде уважен само въз основа на признание на иска от страна на ответника, без да се събират други доказателства и без да бъде извършена съвкупна преценка с всички останали доказателства и обстоятелства по делото? Може ли признанието на вещен иск да доведе до постановяване на решение по чл. 237 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 222 ЗЗД, чл. 225 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 237 ал. 1 ГПК, чл. 237 ГПК, чл. 25 ал. 1 ЗН, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ал. 1 ЗС, чл. 68 ал. 1 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 79 ал. 1 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Не се установява родителите да са заявявали, че имотът /етажът и дворното място/ остава на сина им Г., поради което той и семейството му са били само ползватели на този имот?
Няма данни за извършени действия, с които се обективира спрямо собствениците намерение да владеят имота единствено за себе си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При спор за право на собственост върху сгради, построени в държавен/общински имот, следва ли да се приеме за доказано, че едно лице е собственик на сграда, построена в имот, актуван с АДС, само въз основа на отразяване в АДС, че в имота има отстъпено право на строеж за лицето или негов праводател/наследодател, без да е посочен в АДС конкретният вид на строежа, както и без страната, претендираща права върху сградата, за която твърди, че се отнася отразеното право на строеж в АДС, да представи строителни книжа като доказателство за реализирането на правото на строеж и построяването на сградата, поради липса на такива строителни книжа, и без да докаже, че имотът, в който е построена сградата или сградите, за които претендира права, е идентичен с имота, в който са разположени сградите, описани в нотариалния акт на насрещната страна? Следва ли да се приеме, че е възникнало право на собственост по наследство за наследник, който не разполага с титул за собственост за имота на името на своя наследодател, след смъртта му фактически не е продължил владението над имота, не е владял непрекъснато имота до снабдяването на трето лице с нотариален акт за имота по давност и чийто наследодател приживе не се е позовал на придобивна давност по отношение на този имот, за който наследникът претендира права след смъртта на наследодателя? В кой момент се придобива правото на собственост по давност? Кога е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС? Кога се приема, че е налице несъмнено давностно владение? Кои действия следва да се приемат като действия на владелец, а не на държател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е съдът да обсъжда избирателно свидетелски показания само на една от групите свидетели/една част, като игнорира изцяло показанията на друга група свидетели/друга част, относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства? Нарушен ли, ще е тогава принципът на равнопоставеност на страните в процеса и поставя ли се по този начин една от страните в по-неблагоприятно положение от другата? Задължение на съда ли е да осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права и чрез игнорирането на всички гласни доказателства, чрез които страната доказва твърденията си, поставя ли я в невъзможност да докаже твърденията си респ. в неизгодна процесуална позиция? Задължение на съда ли е при преценката си относно заинтересованост на свидетелски показания да положи усилия и да разкрие на кого от тях дава вяра и да посочи в мотивите си защо това е така? При констатирано противоречие или заинтересованост на свидетелски показания следва ли да ги обсъди наред с останалия доказателствен материал по делото или е достатъчно да ги определи като „заинтересовани“, да ги изключи и да не ги обсъжда? Кои са критериите, при наличието на които следва показания на свидетел да бъдат определени като „заинтересовани“ и „нелогични“, и длъжен ли е съдът да прецени поотделно способността на всеки един свидетел да възпроизведе факти от значение за спора, както и да извърши преценка на степента му на заинтересованост и начина по който е възникнала? При две различни твърдения за придобивен способ, съответно заявени пред Нотариус и обективирани в издаден констативен нотариален акт и тези заявени пред съд в производство по оспорване на този нотариален акт, по кое от двете заявени придобивни основания следва съдът да се произнесе и съответно да вземе предвид?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 5 ал. 1 ЗН, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 587 ал. 1 ГПК, чл. 68 ал. 1 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 80 ГПК, чл. 9 ал. 1 ЗН
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Кой носи доказателствената тежест за оборване на легитимационния ефект на нотариален акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответника, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?
Явно ли е владението на недвижим имот, ако собственикът не може да узнае кой точно упражнява фактическата власт и срещу кое конкретно лице да се защити и от кой момент в подобна хипотеза започва да тече придобивната давност, и необходимо ли е владелецът да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.