чл. 39 ЗС

Длъжен ли е бил и следвало ли е въззивният съд да зачете силата на пресъдено нещо между страните, формирана с влязлото в законна сила решение по по гр. д. 2285/2009 г. по описа на СГС, IIв състав, по предявения от ответниците иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ относно правния статут на процесната галерия като самостоятелен обект на собственост и допустимо ли е въпреки изричното изявление на въззивния съд, че отчита силата на пресъдено нещо по горното дело, да направи обратен извод, че не е налице самостоятелен обект на собственост без никакво изменение от фактическа и правна страна на същата галерия след постановяване на първото решение?
При наведени доводи от страната за самостоятелен статут на процесния имот трябва ли въззивната инстанция да прецени установените факти, както и да посочи конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка?
Предвид извода на въззивния съд, че е следвало да бъде предявен иск за делба от страна на ищеца едновременно на процесната галерия и магазина под нея, се поставя въпроса може ли да се допусне делба на имот, който не е съсобствен между страните / магазинът - собственост само на първоначалните ответнини по иска за делба /, само защото преди одържавяването й процесната галерия е била присъединена към него и одържавена заедно с него?
Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, предл. второ ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на факти и обстоятелства, по които не са събрани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция?
Допустимо ли е при отменено определение за допускане на допълнително заключение на СТЕ от първоинстанционния съд, въззивният съд да основава решението си в обратен смисъл, а именно, че това е установено обстоятелство по делото - което е директно нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и такова установено обстоятелство не съществува между кориците по делото?
Допустимо ли е въззивният съд да прилага аналогията на подзаконовата Наредба №5 за правила и норми по ТСУ /отм./, отнасяща се за жилищни обекти, за нежилищни /тьрговски/ обекти, каквато е ъгловата стая към процесния апартамент /бивша галерия от 20 кв. м./, която към момента на построяване на сграда /1936 г./ е била част от магазин №5/под нея/?
Допустимо ли е въззивният съд в нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗНА да прилага отменената Наредба №5 за правила и норми по ТСУ /подзаконов акт/, вместо нормативният акт с по-висока степен, а именно чл. 7 ЗВСОНИ и чл. 108 ЗС, по силата на които е прието, че процесният договор за продажба от 03.07.1969 г. между Общината и Г. и Н. П. /праводателите на З. П./ с изцяло нищожен по чл. 26 ЗЗД?
Налице ли е съсобственост между страните по делото на процесния апартамент с площ от 86.09 кв. м., при положение, че единствения възможен достъп до галерията /като ъгловата стая от 20 кв. м./ е през единствения вход на апартамента и от никъде другаде?
Допустима ли е да се допусне и извърши делбата на процесния апартамент с площ от 86.09 кв. м., между настоящите страни при положение, че единствени възможен достъп до галерията /като ъгловата стая от 20 кв. м./ е през единствения вход на апартамента и от никъде другаде?