30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 28 ЗН

Чл. 28. (1) Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
(2) Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди по отделно и в съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение?
В производството относно личните отношения, издръжката на ненавършилите пълнолетие деца и предоставяне ползването на семейното жилище длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства в подкрепа или опровергаване на правнорелевантните факти, както и да вземе в предвид доказателствата, представени с въззивната жалба?
Длъжен ли е съдът да посочи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При определяне на размера на запазената част по реда на чл. 30 ЗН във вр. с чл. 31 ЗН по иск на наследник с право на запазена част, следва ли в наследствената маса да се включат и имуществени права на наследодателя, които не са съществували към датата на откриване на наследството, а са присъдени на по-късен етап на ищеца с уважен конститутивен иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част, предявен след откриване на наследството от ищеца, в качеството му на правоприемник на наследодателя в отделно исково производство, като е намалено дарение, извършено от наследодател на наследодателя?
Когато ищецът по иск за възстановяване на запазена част в отделно исково производство, образувано след откриване на наследството на наследодателя, в качеството му на наследник по закон на наследодателя, е реализирал преобразуващо материално право по претенция за възстановяване на запазена част на наследодателя от наследството на трето за спора лице, присъдените с конститутивния иск имуществени права следва ли да се включат в наследствената маса и решението по иска по чл. 30 ЗН в този случай има ли обратно действие – разпростира ли силата си на пресъдено нещо и за период преди предявяване и преди уважаване на предявения иск?
По какъв критерий и към кой момент следва нововъзникналото имуществено право на наследодателя по възстановена запазена част от наследството на наследодател на наследодателя да бъде оценено в пари за целите на настоящо производството по възстановяване на запазена част с оглед разпоредбата на чл. 31, изр. 2 във вр. с чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН – към датата на откриване на наследството, според цената по време на намаляването или към друга дата? Имущественото право на наследодателя по предходно уважения конститутивен иск, когато се отнася до намаление на дарение на недвижим имот, при изчисление на запазената част, следва ли да бъде оценено в пари към датата на намалението – чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН (към настоящия момент), или следва да се приеме паричния еквивалент на тази запазена част към друга дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

По предявен иск за делба на недвижими имоти с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, допустимо ли е ищецът да предявява възражения за намаляване на завещателни разпореждания и дарения по чл. 30, ал. 1 ЗН, след като той е предявил иска за делба?
Може ли ищецът по иск за делба на недвижими имоти да предяви възражение за намаляване на завещателни разпореждания и дарения по чл. 30, ал. 1 ЗН, след като възражението не подлежи на вписване?
Допустимо ли е ищецът предявил иск за делба по реда на чл. 34, ал. 1 ЗС, като вместо да предяви иска по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на завещателни разпореждания и дарения, да предявява възражение по тези претенции; В този случай срещу какво и срещу кого възразява ищецът, след като той е инициатор за делбеното производство?
Може ли да се допусне до делба недвижим имот, една част от който е бил придобит по силата на завещателни разпореждания, а другата част е принадлежала на облагодетелстваното от завещанието лице, което след като е приело наследството на своя наследодател, се е разпоредило изцяло с този имот и същият след извършените разпоредителни сделки не се намира в неговия патримониум и съответно в наследството?
Допустимо ли е, без да е бил предявен и уважен с влязло в сила съдебно решение съответния иск (чл. 37, ал. 1 ЗН), третите лица, придобили чрез възмездни и безвъзмездни правни сделки от облагодетелстваното от завещанието лице съответния недвижим имот (имоти) или идеална част от такъв имот (имоти), да бъдат осъдени да заплатят паричната равностойност на наследствените дялове на наследниците с накърнени запазени части?
Допустимо ли е да бъде допусната и извършена делба на недвижим имот, идеална част от който е бил придобит по силата на завещание, след като същият имот е бил отчужден от облагодетелстваното от завещанието лице (заветника или наследника по завещание) в полза на трети лица, без имотът да е бил върнат в наследството по съответния правен ред?
За да бъде върнат в наследството недвижимия имот, който е бил прехвърлен от облагодетелстваното от завещанието лице на трети лица, необходимо ли е ищецът в производството за делба по чл. 34, ал. 1 ЗС да предяви в същото или в отделно производство конститутивния иск с правно основание чл. 37, ал. 1 ЗН?
Възможно ли е без проведен иск по чл. 37, ал. 1 ЗН имотът, който е бил отчужден от облагодетелстваното от завещанието лице в полза на трети лица, да бъде върнат в наследството?
Допустимо ли е без наличието на успешно проведен иск по чл. 37, ал. 1 ЗН или съответен друг иск, третите лица придобили собствеността върху прехвърлените недвижими имоти, да бъдат осъдени да възмездят наследниците със запазени части, като им заплатят съответната парична равностойност?
Третите лица, които са придобили възмездно или безвъзмездно недвижим имот или недвижими имоти или идеални части от такива имоти, които са били предмет на завещание или дарение в полза на дадено облагодетелствано лице, които са намалени по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН, запазват ли придобитите права от облагодетелстваното от завещанието или дарението лице по тези прехвърлителни сделки и може ли без успешно проведен иск по чл. 37 ЗН този имот или имоти да бъдат предмет на делба между наследниците?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да преразгледа, съответно ревизира изводите на първата инстанция, които са свързани с подлежащите на доказване факти, обсъждайки факти, по отношение на които не е извършено разпределение на доказателствената тежест в доклада, без да уведоми страните и да измени съдържанието на доклада, съотв. да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тях?
Предоставянето на пълномощно съставлява ли акт на мълчаливо приемане на наследството, ако пълномощникът не е сключил разпоредителна сделка, с която да е прехвърлил частта на призования да наследява упълномощител от права от откритото наследство?
Конклудентният акт, съответно действие по приемане на наследство, следва ли да води до промяна в обем, съответно размер на наследствената маса или е достатъчно да манифестира бъдещо намерение за това?
Следва ли въззивното решение да бъде обосновано? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и доводите и възраженията на страните? Следва ли въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, да изложи собствени мотиви, при потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт или е достатъчно да препрати към неговите мотиви по реда на чл. 272 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за вида на осиновяването на Б. А.. В тази връзка формулира въпроси, за които сочи, че са решени в противоречие с практиката на ВКС-решение №50/29.04.2022 г. по гр. д.№3559/2021 г. на І ГО, решение №73/11.07.2019 г. по гр. д.№2069/2018 г. на ІV ГО: 1. Неправилен или нищожен е съдебен акт при съмнения за предубеденост на постановилия го съдебен състав; 1а. ВКС следва ли да допусне касационно обжалване на съдебен акт, постановен от съдебен състав, който е трябвало да се отведе като предубеден по спора, но не го е сторил и 1б. Какво е основанието за допускане на касационно обжалване – по чл. 280, ал. 2 ГПК или по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставя и въпроса: 2. Допустимо ли е съдът служебно да обсъжда качеството на ответника като наследник по завещание, без самият той да се е позовал на това си качество, нито инцидентно, нито с насрещен или инцидентен установителен иск, като и в случай, че липсват данни ответникът да се е възползвал от завещанието в своя полза и да е вписал заверен препис от същото в СлВп в [населено място] по отношение на всички процесни имоти. Твърди противоречие с т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/2013 г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №288/29.12.2015 г. по гр. д.№2293/2015 на ІІІ ГО и решение №145/01.12.2017 г. по търг. дело №2587/2016 г. на І ТО. Формулира и питането: 3. Кои са материалните предпоставки едно лице, в чиято полза друго лице е направило общо завещание, да се счита възползвало се от завещанието и при какви условия това лице може да бъде прието за наследник по завещание на недвижимото имущество, което му е завещано. По този въпрос счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени и следните въпроси: 4. Какъв е характерът и как следва да се тълкува правната конструкция „заварени осиновявания“ в чл. 81 ЗЛС от 1961 г. (ДВ, бр.50/1961 г.); 5. Може ли с правна фикция да се изменят всички съществуващи осиновявания на станали вече пълнолетни лица от непълни в пълни и без съгласието на осиновения и на неговите рождени родители и на осиновителя и да се влоши положението на осиновения, който е бил осиновен при условията на непълно осиновяване по друг по-благоприятен закон. По тези два въпроса твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че формираната съдебна практика в решение по гр. д.№1134/1991 г. на ВС и решение по гр. д.№1108/2011 г. на І ГО на ВКС е неправилна и следва да бъде преодоляна. Поставен е и въпрос: 6. Може ли съдебен състав при влязло в сила съдебно решение на друг съдебен състав относно характера на осиновяването на едно лице, в случая прието за непълно осиновяване, да пререшава по второто дело въпроса и да приема различен характер на осиновяването-пълно, или следва да се съобрази със силата на пресъдено нещо на първото съдебно решение по този въпрос, а именно, че осиновяването е непълно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да посочи и да обсъди кои конкретни доказателства той възприема като косвени доказателства и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? (По иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, вр. с чл. 28 ЗН за намаляване на завещателно разпореждане, съдържащо се в саморъчно завещание)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №343 от 01.11.2011 г. по гр. д. №1147/2010 г. на ВКС, І-во г. о. и определение №97 от 19.02.2014 г. по гр. д. №7720/2013 г. на ВКС, І-во г. о. За третия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да посочи и да обсъди кои конкретни доказателства той възприема като косвени доказателства и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? (По иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, вр. с чл. 28 ЗН за намаляване на завещателно разпореждане, съдържащо се в саморъчно завещание)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

1236 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела