чл. 240 ал. 2 ТЗ

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото?
Длъжен ли е съдът да обсъди и да се произнесе по всички направени твърдения и възражения?
Длъжен ли е съдът да възприеме безкритично заключението на вещото лице?
Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респ. когато докладът му е непълен или неточен?
Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
Ако по делото не е доказано, че две лица се намират в действително съвместно съжителство, то допустимо ли е да се приеме свързаност на тези лица по смисъла на пар. 1 ДР ТЗ единствено поради наличието на техен общ наследник, особено ако същият към момента на възникване на спора не е малолетен, а е непълнолетен или пълнолетен?
Възможно и допустимо ли е пропуснатата полза да е абстрактна и ако това е допустимо, то в какво следва да се изразява нейната абстрактност, т. е. какво следва да е легалното определение на понятието абстрактна пропусната полза, за да може това понятие да бъде прилагано еднозначно и обективно от всички съдилища, всички субекти на правото и по всички спорове? По какъв начин следва да бъде установявано/доказвано наличието на абстрактна пропусната полза?
Ако предвидената в чл. 240, ал. 2 ТЗ отговорност е за вреди, причинени виновно от лице или лица - членове на органите по ал. 1 от същата разпоредба, то означава ли, че такава отговорност може да произтича от други договори, освен от договора за управление? Каква отговорност следва да се търси по чл. 240, ал. 2 ТЗ - договорна или деликтна, ако същата произтича само от договора за управление, а каква отговорност - договорна или деликтна би следвало да се търси по същия законов ред от член на орган по ал. 1 от същата разпоредба, ако отговорността за която се търси обезщетение, произтича от декларация за неизвършване на конкурентна дейност, споразумение или др., различни от договора за управление, подписани след освобождаването от отговорност на лице по чл. 221, т. 10 ТЗ, във вр. с чл. 219, ал. 2 ТЗ?
Ако актът на освобождаване от отговорност по чл. 221, т. 10 ТЗ, във вр. с чл. 219, ал. 2 ТЗ има правопреграждащо действие, то тогава възможно ли е на лице, освободено от длъжност в съвет на директорите, както и от отговорност за времето на заемане на длъжността, с изричен акт от едноличния собственик на капитала на ЕАД, да бъде търсена отговорност по чл. 240, ал. 2 ТЗ за действия, произтекли след освобождаването му от отговорност и за период след този акт?