чл. 50 СК
Развод по взаимно съгласие
Чл. 50. При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Ако по делото са налице писмени доказателства, които сочат, че в процесния имот е налице друг строеж, освен описания в ПД, длъжен ли е съдът служебно да допусне техническа експертиза, която след оглед на място да установи налице ли са други строежи в имота, каква е степента на завършеност на неописаните в ПД такива и съществува ли строежа, предмет на процесния предварителен договор?
Длъжен ли е съдът, първоинстанционен или въззивен да даде указания да бъдат посочени индивидуализиращи белези на имота, предмет на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако по делото са налице данни, че такъв съществува и е различен от описания в ПД?
Допустимо ли е масивна жилищна сграда да бъде описана като подобрения на поземлен имот?
Длъжен ли е въззивният съд при произнасяне по същество на спора да обсъди отново и изцяло установената фактическа обстановка, ведно с всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в качеството си на втора инстанция по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Необходимо ли е да се доказва настъпването на конкретно претърпени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от неразумната продължителност на съдебно производство в иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, за да бъде определено обезщетение по справедливост, съответно да бъде приет за основателен иска или е достатъчно съдът да се позове на оборимата презумпция за претърпени неимуществени вреди при установена от него забава в съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?
При изложени от ищеца в исковата молба факти за имуществени отношения между бившите съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и заявена претенция за заплащане на парична сума на неползващия бивш съпруг, следва ли искът да се квалифицира като такъв по чл. 57 СК или по чл. 31, ал. 2 ЗС и кои от елементите на двата състава са идентични?
Относно задължението на съда, когато правнорелевантните факти се установяват със свидетелски показания, да вземе предвид евентуалната заинтересованост на свидетеля/свидетелите върху чиито показания се основава решаващата воля на съда и да изложи в мотивите на решението как заинтересоваността би могла да се отрази на начина по който свидетелят възприема и пресъздава фактите и да мотивира преценката си защо кредитира показанията на заинтересовани свидетели в контекста на всички събрани по делото доказателства?
Допустимо ли е при иск по чл. 57 СК, съдържанието на постигнатото между бившите съпрузи споразумение за прекратяване на брака, утвърдено със съдебно решение, да се опровергава, изменя и/или тълкува въз основа изслушването на свидетелски показания?
При изложена от ищеца фактология за имуществени отношения между бившите съпрузи относно семейното жилище след развода, изразяваща се в безспорно установено настъпване на последователност от юридически факти и заявена претенция за заплащане на обезщетение на неползващия бивш съпруг, съпругът, на когото след развода е предоставено ползването на семейното жилище, дължи ли обезщетение, ако реално не е ползвал имота, респ. не се е възползвал от предоставените му права ЗС и по собствена воля не е ползвал фактически предоставеното му семейно жилище?
Допустимо ли е съдът да тълкува съдържанието на споразумението за прекратяване на брака, без при тълкуването да се обследват фактите, обстоятелствата и уговорките между страните, съдържащи се в самото споразумение, а волята на страните, обективирана в споразумението за прекратяване на брака, се тълкува чрез изслушване на свидетелски показания и въз основа само на тях и при липса на изрична уговорка за безвъзмездно ползване на имот в споразумението, съдът да формира изводи в тази насока?
Допустимо ли е при иск по чл. 57 СК съдът да допълва съдържанието на постигнатото между бившите съпрузи споразумение за прекратяване на брака чрез свидетелски показания и въз основа само на тях да формира изводи, които са от съществено значение за изхода на спора при заявена претенция за заплащане на парична сума на неползващия собственик?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 146 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 49 ал. 4 СК, чл. 49 СК, чл. 50 СК, чл. 51 СК, чл. 56 СК, чл. 57 ал. 1 СК, чл. 57 ал. 2 СК, чл. 57 ЗС, чл. 57 СК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли съдът да приеме един факт за безспорен между страните при положение, че по делото няма извършено признание на този факт и без да е докладвал фактът за безспорен по реда на чл. 146, т. 3 ГПК? Следва ли, при изграждането на своите фактически изводи, съдът да следва логическата причинно-следствена връзка между фактите? Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка на всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответно връзките между отделните доказателствени средства, и следва ли, когато констатира противоречие в показанията на ищцовите и ответните свидетели, да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират, включително и като изходи от възможността на съответните свидетели да са възприели пряко релевантните факти, за които свидетелствуват? Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството? В кои хипотези на липса на съдействие от страна на кредитора по договора за издръжка и гледане длъжникът следва да се обръща към съда за определяне на предмета на дължимата от него престация и необходимо ли е ангажирането на решението на съда в случаите, когато кредиторът не желае да живее в общо домакинство с длъжника, но приема предложените от него алтернативни на гледането плащания като достатъчни и в този смисъл отказ от съдействие на кредитора по отношение на плащанията няма, съответно приемането на предложените плащания от кредитора освобождава ли длъжника от отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Кой има право да прекрати договора за заем за послужване с третото лице, съвместно ползващо имота, представляващ семейна имуществена общност след разтрогване на брака между страните – съсобственикът, който фактически ползва имота, или неползващият съсобственик, който е лишен от фактическо ползване със съдебния акт по допускане на развода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Когато преценката за допустимостта на исковете зависи от събирането и обсъждането на ангажираните по делото доказателства, съдът може ли да прекрати делото преди това, на основание чл. 130 ГПК? Когато искът за нищожност/несъществуване на брака е предявен от трето лице за брачното правоотношение, т. е. е общ установителен по чл. 124, ал. 1 ГПК, а разпоредбите на СК относно сключването на брака регулират отношенията само между страните по брачното правоотношение, както и тези за унищожаемост на брака защитават само тези страни и органичен кръг трети лица, то приложими ли са по аналогия хипотезите за нищожност на сделките по ЗЗД, доколкото само те са ориентирани към защитата на правата на всяко трето заинтересовано лице, на публичния интерес, на обществения ред и правната сигурност? Може ли с акта за граждански брак да бъде нарушен обществения интерес, обществения ред, правната сигурност, други правни принципи и да бъде накърнен обществения морал, в случай че опорочеността на акта произтича от начина на упражняване на субективни права на едната или на двете страни по него и от иначе субективните им възприятия, включително ако е сключен при опорочаване на волята само на едната страна? Ако основанията за нищожност по ЗЗД не могат да се прилагат по отношение на брака, а в същото време искът за нищожност на брака е допустим и основанията за нея следва да се извличат само от чл. 5, чл. 10 и чл. 11 СК, дали това са императивните норми, които защитават публичния интерес, обществения ред и правната сигурност от накърняване чрез опорочения акт и дали е възможно това, при положение че посочените текстове не обхващат съгласие, изразено с пороци, които по същността си са в състояние да заблудят длъжностно лице по гражданското състояние, други длъжностни лица, респ. различни органи на държавата и трети частноправни субекти – свидетели, ощетени заинтересовани? Ако наследниците на починала страна в брака, както и всяко друго трето лице, откривайки релевантни факти и правен интерес, не могат да предявят иск за нищожност на брака, приобщавайки дори и основания, които приживе на починалия биха били за унищожаемост, или не могат да предявят тези по чл. 26 ЗЗД, когато същите са единствено относими към откритите факти, то тогава, коя е нормата, която защитава техния засегнат, частен интерес, заради който правото на иск им се признава в чл. 124 ГПК? Допустим ли е искът за нищожност/несъществуване на брака предявен от трето лице за брачното правоотношение, който е общ установителен по чл. 124, ал. 1 ГПК в хипотезите за липса на съгласие (воля, волеизявление), за симулативност на брака, за сключването му при накърняване на добрите нрави, приобщавайки и злоупотреба с право, като част от накърняването на добрите нрави, както и че бащата на ищеца не е могъл да разбира последиците на изявлението си и че ответницата е разбирала това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Какво по своето съдържание е упражняването на вещното право на ползване върху недвижим имот?
Следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост, респ. правото на ползване, към патримониума на ищеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
съдът е дал отрицателен отговор, позовавайки се на приложимата процесуалноправна норма на чл. 210, ал. 1 ГПК и стъпвайки на констатацията, че производството по иск за развод е особено исково производство, с което могат да бъдат съединявани само исковете по чл. 50 СК и сл.. Тук съдът е имал предвид исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, а също и останалите брачни искове – за унищожаване на брака, за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните – чл. 322, ал. 2, вр. чл. 318 ГПК. Обстоятелството, че съдът не е посочил точните процесуалноправни норми, които уреждат съединяването на конкретно определени искове за общо разглеждане с иска за развод, а е препратил към материалноправната уредба на тези искове, не опорочава въззивното определение до степен нищожност, недопустимост или очевидна неправилност. Що се отнася до точната квалификация на втория иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата парична сума, равняваща се на 50 % от действителната стойност от дяловете на капитала на „Кеал Инвест“ ЕООД – на първо място самата ищца в исковата молба неколкократно е квалифицирала претенцията като иск за делба. Във всички случаи обаче се касае за имуществена претенция, която не може да се съединява за общо разглеждане с иск за развод според приложимото българско процесуално право.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
относно упражняването на родителските права да основава своето решение само и единствено върху мнението на детето и обвързващо ли е то съдът; 2/ Длъжен ли е съдът да изслуша родителите при условията на чл. 59, ал. 6 СК вр. чл. 15 ЗЗакрД.; 3/ Изразеното мнение на детето пред психолога, изготвил съдебно-психологичната експертиза, обвързващо ли е съда и следва ли да се цени с доказателствена стойност, съгласно изслушване по чл. 15 ЗЗакрД; 4/ Трябва ли въззивния съд да установи психологическото състояние на детето по надлежния ред и при ограниченията на чл. 15, ал. 1 ЗЗакрД.; 5/ Длъжен ли е съдът да обсъди в цялост всички събрани по делото доказателства, както и да изложи собствени мотиви относно това дали кредитира или не определени доказателства, а не просто да ги изброи в акта си и 6/ Длъжен ли е съдът да изследва бъдещата семейна среда и докъде трябва да се простира това изследване, като достатъчно ли е да се проследят материално-битовите условия или трябва да се изследва в цялост и личността на лицата, с които детето ще живее. По първия въпрос се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №20/24.05.2013 г. по гр. д. №911/2012 г. на IV г. о. на ВКС, по втория въпрос с Постановление на Пленума на ВС №1/1974 г., решение №173 по гр. д. №6333/2014 г. на III г. о., решение №137 по гр. д. №4830/2019 г. на III г. о., решение №24 по гр. д. №1541/2020 г. на III г. о., решение №21 по гр. д. №5451/2013 г. на IV г. о. и решение №40 по гр. д. №522/2011 г. на III г. о., на ВКС. По трети и четвърти въпроси се твърди, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №108 от 18.06.2019 г. по гр. д. №3665/2018 г. на IV г. о. и с т. 2 ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с т. 19 ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКСІ, а по последния въпрос - в противоречие с т. 3 Постановление на Пленума на ВС №1/1974 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
задължителна практика съдът е длъжен да извърши цялостна преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, и, прилагайки последиците на тежестта на доказване, да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани, като най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Съдът е обсъдил релевантните доказателства /непосочването изрично на някое не означава, че не е съобразено/, съобразил е както съответните периоди от време, които различните доказателства касаят, така и актуалното състояние на детето, неговите преживявания и нагласи, резултатите от работата на социалните работници с него и с родителите, начина, по който на практика протичат контактите му с бащата /като време, място и продължителност/, емоционалното му състояние. При второто гледане на делото от въззивната инстанция е допусната и изслушана психолого-психиатрична експертиза, работила на база всички събрани доказателства-в това число писмени, социални доклади, показания на свидетели, направени пред съда заявления на родителите и детето при изслушването им, проведени интервюта със същите от експертите за целите на експертизата. Именно като е съобразил заключението на вещите лица -предвид експертизата, която притежават, с оглед обсъждането на доказателствата от същите през призмата на специалните им знания и на база преките им впечатления от проведените интервюта, въззивният съд, изхождайки от най-добрия интерес на детето, е направил своите изводи относно това какъв е най-подходящият режим на контакти с бащата – така, че да се преодолее тежкия синдром на родителско отчуждение, наличното дистанциране, отхвърляне, прояви на враждебност, дългия период на напрактика липса на пълноценен контакт. Данните по делото, касаещи миналите добри отношения на бащата с детето и допуснати грешки и от двамата родители /които, както сочи експертизата, макар и в различна степен, имат принос за отчуждаването на детето, а въвличането му в техния конфликт и многото административни процедури и мерки, към които те прибягват, задълбочават проблема и не позволяват дистанциране/, са отчетени, но целта на решението е не да се накаже виновния родител, а да се защити най-добрия интерес на детето – да се избере такъв режим, който да даде възможност, при зачитане на чувствата и емоциите му, с оглед особеностите на конкретната ситуация, за постепенно и плавно възстановяване на отношенията и преодоляване на родителското отчуждение. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.