чл. 129 НК

по приложението на чл. 52 ЗЗД: За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните изисквания, въведени с ППВС №******г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства като ги оцени адекватно в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпените неимуществени вреди; Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и оценят при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт множество телесни повреди с трайно пожизнено отражение. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания; Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на ППВС №4/1968 г.; Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди - конкретно получени 7 самостоятелни фрактури и тежко животозастрашаващо разкъсване на пикочния мехур като при това комплексно увреждане възстановяването и затрудненията в бита са много по-трудни и с пожизнени последици; Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите; Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено икономическите и социалните условия към 2020 г. и налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, определяни за събития, настъпили години преди това и години след това; Общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години и конкретно през 2020 г., предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди. Въведена е допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на ППВС №4/1968 г. и практика по чл. 290 ГПК. Касаторът се позовава и на решения на ВКС (по т. д.№164/2021 г. на 2, т. о., 2206/2021 г. на 1, т. о.), с които според него, за аналогични и по-леки увреждания са присъдени по високи обезщетения. Позовава се и на практика на апелативни съдилища.