чл. 186 КТ

Допустимо ли е уволнителната заповед да съдържа факти и обстоятелства, за които на работника не са искани обяснения?
Обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, дава ли основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушения, за които са поискани обяснения?
По какъв начин работодателят следва да поиска писмени или устни обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание и следва ли съдът, след като е установил, че са искани обяснения от работодателя и такива са дадени, да разгледа иска по същество?
Следва ли опитът на един дългогодишен служител да се отчита негативно при прилагане на критериите на чл. 189, ал. 1 КТ за определяне вида на дисциплинарното наказание, респективно служителят/работникът без опит на същата длъжност за същото дисциплинарно нарушение да получи по-леко по вид наказание?
Длъжен ли е съдът при преценка дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението да обсъди всички критерии по чл. 189, ал. 1 КТ и по-специално поведението на служителя, дисциплинарното му минало, формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото и неговите последици, съжалява ли за стореното, обществената значимост на професията, която се отразява на тежестта на нарушението, а освен това и характерът на изпълняваните трудови функции дали не сочат на оказано от работодателя по-високо доверие, доколкото са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнението на работата, настъпили ли са вреди, или съществува такава възможност, и др.?
Следва ли при определяне тежестта на нарушението съдът да разграничи и да придаде различна тежест на нарушението, ако от него са настъпили вреди, или е съществувала такава възможност?
Имат ли значение формата на вината при злоупотребата с доверието на работодателя и увреждането на неговото имущество по чл. 187, т. 8 и 9 КТ?
Спазени ли са изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта, когато в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, с които работникът е запознат?
Какво е необходимото съдържание на заповедта за уволнение, за да се счита за мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 и 2 КТ?
Следва ли съдът при постановяване на акта си да съобрази всички ангажирани доказателства, установяващи в какво се състои нарушението, начина и времето на извършването му и поведението на нарушителя?
При липсващо мнение на ТЕЛК относно някое от основанията за закрила по чл. 333 КТ, независимо от разрешението на Инспекцията по труда, преодоляна ли е закрилата на работника или служителя за основанието, на което ТЕЛК не е предоставил мнение?
Какво следва да е съдържанието на мнението на ТЕЛК, за да се приеме, че мнение е налице по смисъла на чл. 333, ал. 2 КТ?
Следва ли въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, да прецени установени ли са релевантните за спорното материално право факти, да се произнесе по всички относими към спорния предмет искания, възражения и доводи на страните и да изложи правните си изводи?
Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, и да изложи собствени мотиви по спора, включително и по доводите на въззивната страна, надлежно въведени в процеса?
Може ли гражданският съд да се произнесе инцидентно относно валидността и законосъобразността на административен акт, приет по делото, за който акт законодателят не е предвидил съдебен ред за оспорването му?
Чия е доказателствената тежест за установяване законността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?
Може ли вещо лице със специалност „съдебна медицина да даде заключение дали работник/служител страда от кардиологично заболяване?
Следва ли оспореното заключение на вещото лице по делото да се цени приоритетно по отношение на писмената медицинска документация? Следваше ли въззивният съд при наведени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради изготвяне на медицинската експертиза от лекар без нужната квалификация да допусне повторна експертиза пред въззивната инстанция и да назначи лекар с подходяща квалификация?
Следва ли въззивен съдебен състав да се самоотведе при условие, че е сформирал вътрешно убеждение, постановил е решение по идентичен казус между същите страни и се касае за едно и също дисциплинарно нарушение?