чл. 117 КРБ

са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – обвързано със справедливостта и законността на съдопроизводството чрез спазване нормите на КРБ и върховенството на правото на ЕС и неговата приложимост – във връзка със законодателното уреждане на въпроса за служебно следене за нарушение на правото на ЕС във въззивното производство. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК са изложени съображения, че обжалваното въззивно определение е очевидно неправилно, тъй като потвърждава неправилен акт на първоинстанционния съд. С разпореждане №11358 районният съд е дал три задължителни указания на ищеца: да посочи кое лице е ответник по иска за обезщетение за неимуществени вреди; да посочи в какво се изразяват претърпените от него вреди, вследствие на постановените съдебни актове и да представи доказателства за внесена държавна такса. Изложени са доводи, че първото указание е незаконосъобразно, тъй като още в исковата молба ищецът бил посочил „причинени неимуществени вреди от Варненския окръжен съд. Посочено е, че втората и третата нередовност са отстранени в срок. Твърди се, че дори да се приеме, че частично не е изпълнено първото указание, то съдът е бил длъжен, прилагайки служебното начало, да даде възможност на ищеца да отстрани неизправената нередовност с оглед изпълнението на останалите указания по разпореждането от 21.03.2018 г. С оглед правната сложност на делото, първоинстанционният съд е следвало да укаже на ищеца, че в негов интерес е ангажирането на адвокатска защита, а при невъзможност да представи необходимите документи и да поиска назначаване на служебен защитник.