чл. 6 ал. 2 ГПК
Диспозитивно начало
Чл. 6. […] (2) Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд да определя по-висок размер на сума за обезвреда на немуществени вреди - болки и страдания, без в хода на съдебното производство да са събирани нови факти от значение за спорното право?
Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Доколкото петитумът на иска е искане за присъждане на парична сума, отговаря ли присъдената сума на принципа на справедливостта в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността и преживяванията на пострадалия, следва да бъде определена?
При заявено възражение за съпричиняване на пострадалия за възникването на вредите следва ли решаващият съд да посочи въз основа на кои обстоятелства и в какво тяхно значение, при конкретно установените по делото факти, обосновава извода относно наличие или липса на съпричиняване и относно степента на съпричиняване?
Какви са обективните критерии, които съдът следва да съобрази за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
Следва ли съдът да съобрази броя на извършените нарушения на закона, довели до настъпилия вредоносен резултат от страна на делинквента и на пострадалото лице при прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и при определяне размера на всеки един от тях за причинения вредоносен резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Ограничен ли е съдът при произнасяне от фактическата обстановка и обстоятелствата в исковата молба и приемането на различна фактическа обстановка, в случая на свидетеля, води ли до очевидна неправилност на решението?
Когато съдът приеме за установена фактическата обстановка от показанията на свидетеля, която е различна от тази в исковата молба, не подлежи ли на отхвърляне искът?
Ограничен ли е съдът при произнасяне по съществото на правния спор само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум, съгласно чл. 6 ГПК; Неспазване на диспозитивното начало обуславя ли недопустимост на решението; Длъжен ли е съдът да се произнася само по въведените от страните твърдения и възражения с оглед принципа на диспозитивното начало, уреден в чл. 6, ал. 2 ГПК, и допустимо ли е съдът да се произнася по твърдения, които въобще не са били наведени от страните?
За доказването на отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД нужни ли са доказателства; Достатъчно ли е само да се твърди от ищеца в исковата молба за „наличие на дълбока дупка от изровен асфалт“ и от свидетеля за дупка на пътното платно“, без фактически доказателства, за ангажиране отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД?
Достатъчно ли е при определяне обезщетението за неимуществени вреди съдът само да спомене, че е съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, или е необходимо да бъдат изброени конкретните критерии и как те се отнасят към конкретно установените обстоятелства по делото?
В какво се състои оценката на обстоятелствата, които обуславят вредите, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди; Достатъчно ли е съдът да изброи обстоятелствата или е необходимо да обоснове влиянието на всяко едно върху размера на обезщетението?
Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди; Достатъчно ли е увреденият да е благоприятствал настъпването на отрицателния резултат, чрез противоправно поведение, като не е положил дължимата грижа към себе си, не проявява нужното внимание, изискуемо или предполагаемо според неписаните житейски правила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При изменение на основанието на иска и петитума, следва ли да се приеме, че е налице предявяване на нов иск или е налице изменение на вече предявен иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
се изтъква противоречие с формирана практика на ВКС в ППВС №1/53, ППВС №7/1965, ТР №1/2001 г на ОСГК, включително ТР№1/2013 г на ОСГТК по четвъртия въпрос, както и множество решения, съдържащи положителен отговор на въпросите. На следващо място/ т. 5, т. 6 от изложението / се формулират като въпроси възраженията по допустимостта на решението, както следва: допустимо ли е съдът да пренебрегне фактите, които ищецът и ответникът са определили като безспорни и да постанови наличието на други правопораждащи факти, служебно въведени; допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по правни и фактически основания, които не са наведени от страните / Изтъква се противоречие с практика на ВКС, реш. по гр. д №92/2009 г и реш. по гр. д.№1163/2010 г на Четвърто г. о на ВКС, реш по т. д №850/2012 г, реш. по т. д №1512/2014 г и др. на ТК на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи? (По иск на основание чл. 356 ГПК, вр. чл. 76 ЗС)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е постановяване на осъдително решение срещу застраховател, когато причината за вредоносния резултат е посочена като възможна или вероятна причина в теоретичен аспект, а не е установена като реално настъпила?
Въз основа на какви критерии се установява наличието или липсата на причинна връзка между хипотетично или теоретично посочена причина за настъпване на вредоносен резултат и настъпила вреда?
Следва ли съдът да съобрази при постановяване на решението хипотетично или теоретично предвидени от вещите лица причини за настъпване на вредоносния резултат, или трябва да се позовава само на обективно установените факти по делото?
Налице ли е очевидна неправилност при постановяване на решението при нарушение на материалния закон, ако съдът обосновава своето решение при условие, че липсва издаден заключителен акт по чл. 300 ГПК поради прекратяване на досъдебното производство? Какви доказателства, представени своевременно в производството по прекратената прокурорска преписка, е допустимо да кредитира съдът при постановяване на своето решение?
Необходимо ли е при уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието представлява престъпление? От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на НК за изхода на гражданския процес?
Следва ли съдът да приеме, че постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпен състав по смисъла на НК, липсата на причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и ПТП, дали се приравнява на постановения съдебен акт, влязъл в сила по смисъла на чл. 300 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При определяне на процента на съпричиняване от страна на пострадалия, съдът длъжен ли е да направи цялостен анализ на събраните доказателства за приноса и да извърши комплексна оценка на участието на делинквента и на пострадалия в причиняването на общата вреда, като ги съпостави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли съдът да обоснове решението си без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност? Може ли съдът да обоснове своите изводи без да анализира приноса на всеки един от причинителите на увреждането при вреда, причинена от неколцина /двама/ при условията на независимо съизвършителство, при предявен иск срещу двамата застрахователи на виновните участници? Следва ли определеният по реда на чл. 52 ЗЗД размер на застрахователно обезщетение да бъде съобразен с размера на конкретния принос на всеки един причинител, когато искът е предявен в условията на разделност срещу застрахователи по застраховка ГО на съизвършителите? При съпричиняване на вреда от няколко делинквента и предявяване на иск за обезщетение към техните застрахователи по ГО, следва ли да е изследван конкретния принос на всеки от участниците и вредите, които той конкретно е причинил? При съпричиняване на вреда от няколко делинквента и предявяване на иск за обещетение към техните застрахователи по ГО, в случай на сключване на споразумение с един от застрахователите, и изплащане на обезщетение съобразно приноса на неговия застрахован, при осъдително решение срещу другия застраховател по ГО, следва ли съдът в решението си да изложи конкретни аргументи за начина на определяне на размера срещу втория застраховател и да определи приноса на неговия застрахован в дял и/или процентно съотношение спрямо другия участник? При съпричиняване на вреда от няколко делинквента и предявяване на иск за обезщетение към техните застрахователи по ГО, в случай на сключване на споразумение с един от застрахователите, следва ли съдът при осъдително решение срещу другия застраховател да вземе предвид определения размер и принос, определен в споразумението, с оглед приноса на всеки от участниците? За определяне справедлив размер на застрахователно обезщетение следва ли да се вземат предвид социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на непозволеното увреждане, с оглед лимитите на застрахователно покритие и следва ли да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи значение за приложението на чл. 52 ЗЗД? Съобразена ли е присъдената сума със задължителната практика на ВС и ВКС относно размера на дължимото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди и понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли АС – Варна като въззивен съд по делото да даде разрешение на правен спор, като при преценка основателността на доводите и възраженията на страните изхожда от факти, на които страните не са се позовали и може ли да извлича правни последици от фактически обстоятелства, които страната не е посочила и представлява ли това нарушение на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК?
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да вземе предвид всички конкретно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилага на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.