1/ От кой момент настъпва прекратяване на адвокатското дружество, на основание чл. 73, ал. 1, т. 1 Закона за адвокатурата – от вземане решението от Общото събрание на дружеството или от неговото вписване в регистъра по чл. 595 ГПК?; 2/ Налице ли е допустим и годен за изпълнение съдебен акт, постановен срещу юридическо лице / адвокатско дружество след датата на неговото прекратяване?; 3/ съставлява ли вписване на несъществуващо обстоятелство в регистъра по чл. 595 ГПК обстоятелство, което не подлежи на вписване в същия регистър, с оглед законово определените за вписване обстоятелства по нормативен път? Вписване прекратяването на дружество, извършено от съда на базата на представено решение за прекратяване, което е взето от компетентния дружествен орган и което е формално от външна страна, може ли да представлява вписване на несъществуващо обстоятелство? Съставлява ли липсата на неудовлетворени кредитори в ликвидация на дружество обстоятелство, което на самостоятелно основание подлежи на вписване в регистър по чл. 595, ал. 2 ГПК?; 4/ Обуславя ли невлязло в сила първоинстанционно съдебно решение правен интерес от завеждане на иск по чл. 604 ГПК, за заличаване на несъществуващо обстоятелство и може ли този съдебен акт да предизвика правно действие?; 5/ Налице ли е правен интерес на заинтересовано лице по чл. 604 ГПК, обусловен от невлязло в сила съдебно решение, при наличие на предходно висящо съдебно производство, в което същото лице е предявило претенция въз основа на същото съдебно решение?; 6/ Налице ли е преюдициалност между двете съдебни производства, с оглед заявената претенция на едно и също правно основание? Следва ли съдът да спре, по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, второто съдебно производство до разрешаване на спора по първото съдебно производство, с оглед наличието на правен интерес на лицето, заявило претенциите по двете производства и правилното решаване на спора по второто съдебно производство?; 7/ Допустимо ли е едно и също вземане да се претендира от ищец едновременно в рамките на различни съдебни производства и от различни ответници, в случай че присъждането на вземането спрямо един от ответниците изключва основателността на претенцията спрямо другия?; 8/ Налице ли е идентичност в нормативната уредба / чл. 273, ал. 1 ТЗ и чл. 75, ал. 6 ЗАдв./ за извършване ликвидация на адвокатско дружество по ЗАдв. и ликвидация на търговско дружество по ТЗ?; 9/ Приложими ли са императивните разпоредби за извършване ликвидация на търговски дружества или съдебната практика спрямо специален правен субект - Адвокатско дружество, което не е търговец по смисъла на ТЗ и чийто статут е уреден от специален нормативен акт – ЗАдв. или се прилага правилото, че нормите на специалния закон намират приложение вместо тези на общия?; 10/ Подлежат ли императивните разпоредби в ЗАдв. на разширително тълкуване по аналогия с Търговския закон при регламентиране на изчерпателно изброените условия и процедури за прекратяване на дружество по ЗАдв.? Представлявали празнина в закона липсата на конкретно условие, в хипотеза на изчерпателно изброяване на предпоставките за прекратяване на дружество по ЗАдв.?; 11/Предизвиква ли правно действие направено съдебно възражение за прихващане на насрещни вземания, което не е отхвърлено от съда с изричен диспозитив в съдебното решение, съгласно ТР №1/2001 г. по тълк. дело№1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т. 18, според което със сила на пресъдено нещо се ползва единствено решението, а не и изложените към него мотиви, които не са част от него? и 12/ Длъжен ли е съдът да се произнесе с отделен диспозитив по направено възражение за прихващане, в рамките на съдебното производство, съгласно ТР №1/2001 г. по тълк. дело №1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т. 18, според което със сила на пресъдено нещо се ползва единствено решението, а не и изложените към него мотиви, които не са част от него? Не е посочен допълнителен селективен критерий по всеки отделен въпрос, като в раздел І-ви от изложението са посочени общо актовете, на които, според касатора, въззивното решение противоречи. Поддържа се и очевидна неправилност, по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, обосновавана с липса на мотиви, отразяващи правораздавателната, а не контролно – отменителна дейност на въззивния съд, при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. , съгласно задължителните указания в т. 19 ТР №1/2001 г. по тълк. дело№1/2000 г. на ОСГК на ВКС, а именно: мотиви, които да съдържат възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора и произнасяне по всички доводи и възражения на страните.