чл. 432 ал. 1 т. 2 ГПК

е положителен, следва ли съдът да зачете изтеклата погасителна давност в хода на висящия съдебен процес по предявения отрицателен установителен иск, предявен от длъжника, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК?“ Позовава се на решението по гр. д.№1762/2011 г. на 3 г. о. на ВКС - за да породи действие разпоредбата на чл. 115, б. ж ЗЗД, искът следва да е предявен от кредитора срещу длъжника. В писмен отговор ответникът оспорва наличието на основанията за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба. Възразява, че след датата 26.06.2015 г. и преди на изтече петгодишната погасителна давност е депозирана молба от взискателя за запор на трудовото възнаграждение на длъжницата и запорно съобщение е изпратено на 17.05.2017 г. до работодателя й. Посочва, че вследствие на наложения запор, както и в резултат на доброволни плащания, по изп. дело №345/2012 г. регулярно постъпват плащания, последното от които е от дата 11.01.2024 г. Възразява, че всяко от плащанията е резултат на валидно предприет изпълнителен способ и на свой ред прекъсва давността. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В исковата молба ищцата се е позовала на образувано през 2012 г. по молба на кредитора „ОББ“ АД изпълнително дело №345/2012 по описа на ЧСИ Г. Д., по което й е връчена през декември 2012 г. покана за доброволно изпълнение. По изпълнителното дело през 2018 г. като взискател бил конституиран ответникът по иска - цесионерът „ЕОС Матрикс“ ООД. На 17.05.2017 г. бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение. Твърдението й е, че правото на принудително изпълнение на ответника е погасено по давност, тъй като от м. декември 2012 г. - до 17.05.2017 г. не са предприемани изпълнителни действия. Ответникът е оспорил иска с твърдения за регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи. Първоинстанционният съд е приел за установено, че след образуване на изпълнителното дело и до подаване на молба от 13.03.2013 г. от взискателя за спирането му поради подписано споразумение за изплащане на задължението, не е налице бездействие на кредитора. Счетено е, че двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл на 13.03.2015 г. С възприемане на становището, че перемпцията не е от значение за давността, тъй като при направено ново искане за нов изпълнителен способ след настъпилата перемпция, съдебният изпълнител е длъжен да го изпълни и новото искане прекъсва давността, първоинстанционният съд е посочил, че такива изпълнителни действия са поискани и предприети многократно, с тях давността е прекъсната, от прекъсването тече нов погасителен петгодишен срок, който не е изтекъл към датата на сезиране на съда - 15.11.2021 г., което е обусловило отхвърляне на иска. Във въззивната жалба длъжникът е посочил като правилни изводите на първоинстанционния съд, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 13.03.2015 г. Поддържано е, че искането на взискателя за възобновяване на прекратеното по право изпълнително дело не произвежда действие, а от значение е споразумението от 31.07.2015 г. с кредитора, с което тя е признала задължението си и от тази дата тече новата давност. Поради това въззивницата е поддържала, че погасено по давност на 31.07.2020 г. е правото на принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист. В отговора на въззивната жалба ответникът е поддържал, че по изпълнителното дело изпълнителни действия и до сега се извършват периодично и прекъсват давността, поради което исковата претенция е неоснователна. Въззивният съд е приел, че фактите по делото не са спорни - изпълнително дело е образувано по молба от 02.04.2012 г. на „Обединена българска банка АД срещу солидарни длъжници, единият от които ищцата Б. Д.-А. въз основа на изпълнителен лист по ч. гр. д. №6411/2012 г. на СРС, 32 с-в, издаден по силата на заповед за изпълнение от 28.12.2012 г., с която Б. Д. - А. и поръчителят Б. А. са осъдени солидарно да заплатят на кредитора суми по договор за кредит. На 09.04.2012 г. са наложени запори на трудово възнаграждение, банкови сметки, покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника Б. Д.- А. на 19.04.2014 г.; ищцата е уведомена за насрочен на 05.05.2012 г. опис на движими вещи. На 13.03.2013 г. е подадена молба от взискателя за спиране на изпълнителното производство на осн. чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК, поради подписано споразумение с длъжниците и изпълнението е спряно на същата дата. Молба за подновяване на изпълнителните действия е подадена на 16.06.2015 г., с твърдение, че длъжниците не са изпълнили споразумението за плащане съобразно договорката за разсрочване на задължението, и едновременно с това са посочени изпълнителни способи - налагане на запор на имущество, публична продан. Нови запори са наложени от ЧСИ с постановление от същата дата. На 18.08.2015 г., по искане на взискателя, е спряно производството по делото на същото основание и е възобновено на 01.02.2016 г. отново по негова молба, с налагане на запори върху леки автомобили, собственост на длъжниците. Молба за запор на трудови възнаграждения на ищцата е подадена от взискателя на 23.05.2017 г. и запорно съобщение е изпратено на 17.05.2017 г. до работодателя на Б. Д. - А. „Омникар Ауто“ ООД. На 28.02.2018 г. взискателят „ОББ“АД е уведомил съдебния изпълнител, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г. и постъпващите суми по изпълнителното дело ще следва да бъдат разпределяни в полза на цесионера. На 17.07.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал конституирането като взискател по делото. От правна страна въззивната инстанция е приела, че с отмяната на РРBC