чл. 418 ал. 3 ГПК

нито един не е релевантен, то настоящият състав да изведе въпрос от касационните оплаквания „поради нищожност и очевидна неправилност“. Поставен е въпросът – „ Моментът на предсрочна изискуемост на кредита следва ли да се определя към момента, в който волеизявлението на банката се счита за съобщено на длъжника?“. Посочено е общо, че САС се произнесъл по този въпрос в противоречие с изброени решения на ВКС. Поставен е въпрос 1.2 „Упражняване на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква ли уведомяването да е достигнало до длъжника?“. И 1.3.“Следва ли волеизявлението на кредитора за обявяване кредита предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника?“ . Отново общо е сочено противоречие с изброени решения на ВКС. Страната пространно е развила оплакването си поддържано в хода на цялото производство, че след като банката е уведомила длъжниците си за упражняване правото си на предсрочна изискуемост на кредита редовно на 02.09.21 г. и срокът за доброволно изпълнение бил изтекъл на 16.09.21 г., същата не може валидно да счита кредита за предсрочно изискуем от 22.10.21 г. без отново да уведоми длъжниците. Касаторите пространно са развили разбирането си, че макар и по тяхно искане този месец да са водени разговори за предоговаряне сроковете за издължаване на кредита, то банката е била задължена отново да ги уведоми, че счита кредита за предсрочно изискуем. Така е обосновано и противоречие с практиката на ВКС, чрез поддържаното от касаторите, че като не ги е уведомила повторно в рамките на месеца, то банката изобщо не ги е уведомила, поради което не е направила и кредита предсрочно изискуем. Страната е възпроизвела оплакванията от касационната си жалба, чрез възпроизвеждане текста на исковата молба, поканата и допълнителната искова молба в подкрепа на разбирането си, че банката е сочила кредита за предсрочно изискуема именно от датата 22.10.21 г., като е направено оплакване, че незаконосъобразно САС приел по-ранна дата за настъпилата предсрочна изискуемост. Поставен е въпрос обозначен като такъв за развитие на правото – „ Изисква ли се при повторно обявяване на кредита за предсрочно изискуем от кредитора, обявлението да е достигнало до длъжника, след като първото обявяване е достигнало до него?“ . В заключение кратко е посочено, че решението било и очевидно неправилно, тъй като в изброените искова молба допълнителна искова молба и покана банката поддържала, че е обявила кредита за предсрочно изискуем от 22.10.21 г. а САС приемал по-ранна дата / такава не е посочена/. Лаконично е възпроизведено горното оплакване развито в изложението подробно. Други доводи не са развити.