чл. 329 ГПК

Когато преценката за допустимостта на исковете зависи от събирането и обсъждането на ангажираните по делото доказателства, съдът може ли да прекрати делото преди това, на основание чл. 130 ГПК? Когато искът за нищожност/несъществуване на брака е предявен от трето лице за брачното правоотношение, т. е. е общ установителен по чл. 124, ал. 1 ГПК, а разпоредбите на СК относно сключването на брака регулират отношенията само между страните по брачното правоотношение, както и тези за унищожаемост на брака защитават само тези страни и органичен кръг трети лица, то приложими ли са по аналогия хипотезите за нищожност на сделките по ЗЗД, доколкото само те са ориентирани към защитата на правата на всяко трето заинтересовано лице, на публичния интерес, на обществения ред и правната сигурност? Може ли с акта за граждански брак да бъде нарушен обществения интерес, обществения ред, правната сигурност, други правни принципи и да бъде накърнен обществения морал, в случай че опорочеността на акта произтича от начина на упражняване на субективни права на едната или на двете страни по него и от иначе субективните им възприятия, включително ако е сключен при опорочаване на волята само на едната страна? Ако основанията за нищожност по ЗЗД не могат да се прилагат по отношение на брака, а в същото време искът за нищожност на брака е допустим и основанията за нея следва да се извличат само от чл. 5, чл. 10 и чл. 11 СК, дали това са императивните норми, които защитават публичния интерес, обществения ред и правната сигурност от накърняване чрез опорочения акт и дали е възможно това, при положение че посочените текстове не обхващат съгласие, изразено с пороци, които по същността си са в състояние да заблудят длъжностно лице по гражданското състояние, други длъжностни лица, респ. различни органи на държавата и трети частноправни субекти – свидетели, ощетени заинтересовани? Ако наследниците на починала страна в брака, както и всяко друго трето лице, откривайки релевантни факти и правен интерес, не могат да предявят иск за нищожност на брака, приобщавайки дори и основания, които приживе на починалия биха били за унищожаемост, или не могат да предявят тези по чл. 26 ЗЗД, когато същите са единствено относими към откритите факти, то тогава, коя е нормата, която защитава техния засегнат, частен интерес, заради който правото на иск им се признава в чл. 124 ГПК? Допустим ли е искът за нищожност/несъществуване на брака предявен от трето лице за брачното правоотношение, който е общ установителен по чл. 124, ал. 1 ГПК в хипотезите за липса на съгласие (воля, волеизявление), за симулативност на брака, за сключването му при накърняване на добрите нрави, приобщавайки и злоупотреба с право, като част от накърняването на добрите нрави, както и че бащата на ищеца не е могъл да разбира последиците на изявлението си и че ответницата е разбирала това?