Неимуществени вреди
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Неимуществени вреди” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд да определя по-висок размер на сума за обезвреда на немуществени вреди - болки и страдания, без в хода на съдебното производство да са събирани нови факти от значение за спорното право?
Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Доколкото петитумът на иска е искане за присъждане на парична сума, отговаря ли присъдената сума на принципа на справедливостта в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността и преживяванията на пострадалия, следва да бъде определена?
При заявено възражение за съпричиняване на пострадалия за възникването на вредите следва ли решаващият съд да посочи въз основа на кои обстоятелства и в какво тяхно значение, при конкретно установените по делото факти, обосновава извода относно наличие или липса на съпричиняване и относно степента на съпричиняване?
Какви са обективните критерии, които съдът следва да съобрази за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
Следва ли съдът да съобрази броя на извършените нарушения на закона, довели до настъпилия вредоносен резултат от страна на делинквента и на пострадалото лице при прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и при определяне размера на всеки един от тях за причинения вредоносен резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?
Какво е задължението на въззивния съд да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на всички факти и обстоятелства по делото, релевантни за конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
За задължението на съда да извърши преценка на всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, както и за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените вреди и как следва да се определи съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кои са обективните критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и следва ли съдът да посочи конкретно всички обстоятелства, които обуславят вредите и които са от значение за определяне на справедливия размер?
Нарушен ли е принципът за справедливост при определяне на обезщетението по чл. 200 КТ в много по-нисък размер от присъдените обезщетения при напълно аналогични случаи?
Длъжен ли е съдът да търси точен и справедлив паричен еквивалент на претърпените морални вреди?
Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно с претърпените от ищеца морални вреди и в разрез с установената съдебна практика, както и присъждането му в изключително занижен размер, представляват ли нарушение на изискванията за справедливост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Представлява ли размерът на средната /минималната/ работна заплата в Р. България критерий от значение за определяне на обезщетението за неимуществени веди, при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с оглед характера (конкретно неимуществени вреди и териториалното покритие на полицата на територията на целия Европейски съюз), което изключва възможността обезщетението да може да се обвързва с минимална работна заплата в конкретна държава от ЕС, респ. в България?
В случай на необходимост за обвързване на обезщетението с размера на средната/М. не следва ли да е необходимо съдът да анализира икономическата реалност като цяло на територията на Европейския съюз, поради еднаквост на застрахователното покритие?
В тази връзка представлява ли размерът на средната /минималната/ работна заплата изобщо един от критериите, които следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението по претенция за компенсация на неимуществени вреди от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има действие и ако е така може ли да се отчита размер на „средна брутна работна заплата пред липсата на яснотa на този размер и факта, че такъв не е нормативно установен, не е определен, а определяем – критерий, който няма точни параметри може ли да бъде използван?
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, при условията на предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, кои са критериите които съдът следва да отчете за правилно приложение на принципа на справедливост и може ли размерът на обезщетение за морални вреди да се обоснове със съобразяване на размера на средната /минималната брутна работна заплата /датата на ПТП/2021 г.?
Прилагането на критерий - икономически условия в страната за конкретна година, без да се сочат характеристики и особености на тези условия и при пълно игнориране на лимита на отговорност на застрахователя за съответната година, който е установен като ориентир за тези условия, представлява ли критерий, от значение за правилно приложение на принципа на справедливост?
Критериите на чл. 52 и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП - м. октомври 2021 г., обосновават ли намаляването на обезщетенията?
Ако два съдебни състава имат абсолютно различни критерии за справедливост, трябва ли второинстанционният съд да изложи мотиви кои факти и обстоятелства са обосновали значителното различие и предпоставят намаление на обезщетението и трябва ли тези факти да са от кръга на задължителните, за правилно определяне размера на обезщетението и да са отрицателни - доказващи предпоставки за определяне на по-ниско такова?
Процесуалноправният въпрос за дължимото от въззивната инстанция мотивиране и излагане на съображения при отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществените вреди в обжалвания - чл. 269, изр. 2 ГПК размер и за необходимост за преценка съответствието на решението на САС със задължителната за него практика по т. 1 на чл. 280 ГПК - т. 19 на тълкувателно решение №1/2001 г. на ВКС, ОСГК.
Възпроизвеждането на релевантните факти и обстоятелства и посочването на размера на обезщетението, дължимо от застрахователя или от другите субекти, дължащи плащане по КЗ, изчерпва ли задължението за излагане на мотиви или е необходимо да се обосноват и изложат и съображенията, формирали вътрешното убеждение за неоснователност на претенцията и за отхвърляне на иска за обезщетяването на неимуществените вреди, защото изводът за размера им е винаги резултат на конкретна преценка на специфични явления и различни данни във всеки отделен случай са релевантни за определянето му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 12 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 36 ЗАдв, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 380 КЗ, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 432 КЗ, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните? Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий и без достатъчно доказателства? Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (завишено) с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? При определяне на размера на застрахователното обезщетение съдът следва ли да отчита възможността делинквентът да обезвреди увредените лица? Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени точно значението им за размера на обезщетението? При прилагането на принципа за справедливост по ППВС №4/1968 г. относно икономическата „инфраструктура, когато съдът е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е формирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост явява ли се нарушен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Ограничен ли е съдът при произнасяне от фактическата обстановка и обстоятелствата в исковата молба и приемането на различна фактическа обстановка, в случая на свидетеля, води ли до очевидна неправилност на решението?
Когато съдът приеме за установена фактическата обстановка от показанията на свидетеля, която е различна от тази в исковата молба, не подлежи ли на отхвърляне искът?
Ограничен ли е съдът при произнасяне по съществото на правния спор само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум, съгласно чл. 6 ГПК; Неспазване на диспозитивното начало обуславя ли недопустимост на решението; Длъжен ли е съдът да се произнася само по въведените от страните твърдения и възражения с оглед принципа на диспозитивното начало, уреден в чл. 6, ал. 2 ГПК, и допустимо ли е съдът да се произнася по твърдения, които въобще не са били наведени от страните?
За доказването на отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД нужни ли са доказателства; Достатъчно ли е само да се твърди от ищеца в исковата молба за „наличие на дълбока дупка от изровен асфалт“ и от свидетеля за дупка на пътното платно“, без фактически доказателства, за ангажиране отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД?
Достатъчно ли е при определяне обезщетението за неимуществени вреди съдът само да спомене, че е съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, или е необходимо да бъдат изброени конкретните критерии и как те се отнасят към конкретно установените обстоятелства по делото?
В какво се състои оценката на обстоятелствата, които обуславят вредите, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди; Достатъчно ли е съдът да изброи обстоятелствата или е необходимо да обоснове влиянието на всяко едно върху размера на обезщетението?
Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди; Достатъчно ли е увреденият да е благоприятствал настъпването на отрицателния резултат, чрез противоправно поведение, като не е положил дължимата грижа към себе си, не проявява нужното внимание, изискуемо или предполагаемо според неписаните житейски правила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Правилно ли е съдебно решение, в което съдът при формиране на вътрешното си убеждение не е взел под внимание ноторно известни факти и обстоятелства като наличието на инфлация и съществени промени в социално-икономическия живот на страната, които са основен елемент при определянето на справедливо обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ?
Правилно определено ли е обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, когато решаващият съд не е съобразил актуалната съдебна практика при определяне на обезщетения и/или решения по сходни дела по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, по които лицата, претърпели неимуществени вреди, са били подсъдими по едно и също наказателно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Налице ли е прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди?
По какъв начин и според какви критерии при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадало лице по чл. 2а ЗОДОВ, решаващият съд следва да изчисли размера му, съобразявайки времевия критерий – т. е. продължителността на негативното отражение на производството по ЗПКОНПИ от ищеца, установена от събраните по делото доказателства?
Обвързано ли е понятието „справедливост" с преценката на конкретни съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението?
Следва ли при определяне на размера на обезщетението за вреди съдът да има предвид като съществен елемент за определяне на размера на това обезщетение основанията, на които съдът е отхвърлил предявения от КОНПИ иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.