пар. 13 т. 2 ДР ЗЗП

По дело с твърдения за неравноправни клаузи в договор и при оспорване на качеството потребител чия е доказателствената тежест за установяване на качеството потребител – на физическото лице, което твърди, че е потребител, или на търговеца? Представлява ли обективна новация един договор за кредит, с който се договаря отпускане на сума за погасяване на друг кредит, когато страните не са заявявали воля с новия договор за кредит да прекратят стария, а само да се погаси задължението по стария, и когато за известен период от време двата договора са съществували едновременно и паралелно? Представлява ли обективна новация договор за кредит, с който се договаря отпускане на сума за погасяване на друг кредит, когато двата договора /старият и новият/ съществуват едновременно и паралелно докато сумата на новия кредит не погаси реално предишния кредит? Когато съдът прецени, че извършеното преструктуриране по договор за кредит представлява нищожна капитализация, означава ли това, че самите капитализирани суми не са дължими, или означава, че не са дължими само лихвите, начислени върху капитализираните суми? Петгодишната погасителна давност по българското право нарушава ли принципа на ефективност? Към 2008 г. имало ли е нормативно ограничение за банките да събират други възнаградителни плащания освен лихвата? Уговорката за такса противоречи ли на добрите нрави? При преценка за наличие на неравноправни клаузи в договор за кредит кой има основание да претендира връщане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, недължимо платено въз основа на тези клаузи – лицето, което е плащало вноските по кредита, или длъжникът по кредита? Относно задълженията на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, да укаже разпределението на доказателствената тежест, да приложи института на давността според българското право и да укаже на ответника, че трябва да докаже момента, от който кредитополучателят е узнал, или е могъл разумно да узнае за наличието на неравноправни клаузи?