всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 33 ЗЗД

Чл. 33. (1) Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.
(2) Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.
(3) Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Кои са основните принципи и изисквания съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв, които следва да бъдат спазвани при уговаряне на адвокатското възнаграждение между адвокат и клиент?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какво е съдържанието на материалноправните предпоставки (елементите от фактическия състав) на унищожаемостта по чл. 33, ал. 1 ЗЗД, и конкретно – в случаите, когато продавачът-ищец си е запазил безвъзмездно правото на ползване върху продадения имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли отговорът, даден в т. 10б от тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да бъде прилаган и в изпълнителния процес, или съществува противоречие между чл. 99 ЗЗД, и чл. 226 ГПК и респ. в тази си част тълкувателната практика на ВКС, следва да бъде приета за неправилна. Следва ли институтът на крайната нужда /чл. 26 - чл. 35 ЗЗД/ да бъде разглеждан като част от задължението на съда по реда на чл. 7, ал. 3 ГПК, изразяващо в задължението същият да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, предвид и приложното поле на ПЕС и на негови източници - 169 Договора за функциониране на ЕС, Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Решение от 17 май 2022 г. по дело С-600/2019 по описа на СЕС, решение от 17 май 2022 г. по съединени дела С-693/2019 и С-831/2019 по описа на СЕС, Определение от 18 декември 2023 г. по дело С-231/23 по описа на СЕС, и др? Предвид разпоредбата на чл. 121 Конституцията на Република България, съгласно която, целта на съдебните производства е да бъде установена истината, противоконституционно ли е ограничението: 1.1. въззивният съд да се произнася само по оплакванията, изложени във въззивната жалба, когато следва да бъде потвърден или постановен съдебен акт, която противоречи на Конституцията, закона, трайната съдебна практика на ВКС или на източник на Право на ЕС; 1.2. страна по делото да представи относими за правилното решаване на същото доказателства, които са й били известни, но не е предприела действия пред първоинстанционния съд в тази насока.; Предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 2 Конституцията на Република България, във връзка с Решение по дело С-279/2009 на CEC - DEB, съгласно която всички граждани са равни пред закон, респ. със същите права се ползват и юридически лица, противоконституционно ли е ограничението на разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК, чрез която се предоставя привилегия само на кредитните институции, спрямо другите участници в кредитния пазар и/или други дружества, чието счетоводство - въз основа на нормативен акт или по своя инициатива - търпи проверка от лицензиран експерт-счетоводител /одитор/, и следва ли да се счита, че същата нарушава забраната за дискриминация, съгласно чл. 19, ал. 2, изречение второ, предложение последно Конституцията на Република България, във връзка с чл. 10 ДФЕС, чл. 21, предложение единадесет /имотно състояние/ от Хартата на основните права на ЕС, във връзка с чл. 54, ал. 1 ДФЕС, и практиката на СЕС /Решение по дело С-279/2009 на CEC - DEB/, както и поставя ли потребителите в неравноправно положение спрямо юридическите лица, които се ползуват от горепосочената правна норма. Представлява ли разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК, привилегия за кредитните институции, спрямо другите участници в кредитния пазар и/или други дружества, чието счетоводство - по закон или по своя инициатива - търпи проверка от лицензиран експерт-счетоводител /одитор/, и следва ли да се счита, че същата нарушава забраната за дискриминация, съгласно чл. 10 ДФЕС, чл. 21, предложение единадесет /имотно състояние/ от Хартата на основните права на ЕС, във връзка с чл. 54, ал. 1 ДФЕС, и практиката на СЕС /Решение по дело С-279/2009 на СЕС - DEB/, както и поставя ли потребителите в неравноправно положение спрямо юридическите лица, които се ползват от горепосочената правна норма?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какви са задълженията на въззивния съд при направено обосновано оплакване от страна на въззивника за неточен или непълен доклад на първоинстанционния съд?
Може ли решаващият съд, с оглед пределите на диспозитивното начало, да обоснове своя съдебен акт, позовавайки се на възражения, незаявени от ответника по иска?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните?
Кога нееквивалентността на насрещните престации по един възмезден договор представлява „накърняване на добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Процесуално допустим ли е частичен иск за нищожност на договор? Допустим ли е предявен от наследник иск за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД относно целия договор или той е допустим само относно наследствената му идеална част и ако такъв е допустим само за наследствената му идеална част, какви са правните последици от уважаване на частичен иск?
Може ли да се приеме, че решаващ мотив за сключване на договор за продажба е запазването на пожизнено право на ползване върху имота, както е приел въззивният съд за да обоснове извода си, че в конкретния случай „не може да се приеме, че интерес от сключения договор е имал само ответникът“?
При положение, че продавачката е била изключителен собственик на продавания имот и е можела да ползва същия необезпокоявано в качеството си на собственик, може ли да се приеме, че същата е мотивирана да продаде имота си поради обстоятелството, че при продажбата ще има запазено право на ползване и ще може да продължи да ползва имота по начин, по който щеше да ползва същия и ако не беше се разпоредила с имота?
Какво е императивно определеното от закона съдържание на доклада по чл. 146 ГПК и при липса на доклад на първоинстанционния съд или непълен доклад, при наличие на подобно оплакване във въззивната жалба, длъжен ли е въззивният съд, констатирал този порок на първоинстанционното решение да поправи процесуалното нарушение и да даде указания на страните за подлежащите на доказване факти и обстоятелства и тези от тях, за които страните не сочат доказателства?
Какви са правомощията на съда и неговите задължения в случай, че не възприема заключението на експертизата и сам извършва оценка на фактите, за които тя е допусната, както и длъжен ли е съдът да анализира експертизата заедно с останалите събрани по делото доказателства?
Относно задължението на съда да обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност?
Следва ли при преценка действителната воля на страните съдът да изложи мотиви защо приема или не предлаганото от страните тълкуване?
Какви са способите и възможните опорни факти при тълкуването на клаузите на един договор и действителната обща воля на страните? Допустимо ли е при тълкуване да се разглеждат не само писмените уговорки в договора, но и преддоговорните отношения на страните, поведение на страните по време на изпълнението на договора? Следва ли съдът при тълкуване на действителната воля на страните да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, поведението на страните преди и след сключването му и как са изпълнени задълженията по него след сключването му? Следва ли съдът при договор, сключен чрез пълномощник, за установяване на действителната воля на страните да извърши тълкуване на волята, отразена в пълномощното? Следва ли съдът да изследва за установяване действителната воля на страните и целта, поради която същият е сключен от страна на прехвърлителката? Следва ли съдът при преценка действителната воля на страните да прецени спецификата на изявлението на продавачката, материализирано в пълномощното, обстоятелството че към момента на подписването му, същата е била във влошено здравословно състояние?
Относно начина на сравнение на стойността на насрещните престации при преценка на основателността на иск за нищожност на договора поради нарушение на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на насрещните престации?
Налице ли е явна нееквивалентност на престациите по договор за продажба, когато пазарната стойност на продадения имот при отчитане на тежестта – запазеното право на ползване, е 21.88 пъти по-голяма от продажната цена?
Следва ли съдът при произнасяне по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД да извърши преценка на целта на договора, в чий интерес е сключен същият и представлява ли запазеното право на ползване удовлетворяване на значим допустим от закона интерес на прехвърлителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Какво е съдържанието на материалноправните предпоставки (елементите от фактическия състав) на унищожаемостта по чл. 33, ал. 1 ЗЗД, и конкретно – в случаите, когато продавачът-ищец си е запазил безвъзмездно правото на ползване върху продадения имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Когато съдът изследва дали договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, следва ли да съобрази дали последиците и крайния резултат са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните доказателства, във връзка с техните доводи?
Следва ли съдът да посочи критериите, въз основа на които формира извода си за нееквивалентност на престациите, с оглед преценката за противоречие на договора с добрите нрави и единствено еквивалентността на насрещните престации по договора ли е релевантна за недействителността му? Следва ли да тълкува действителната воля на страните, насочена към постигане на позволен от закона резултат?
Приложими ли са по иск за нищожност на договор за покупко-продажба, явяващ се преюдициален по иск за делба по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 ЗН, мотивите относно изключението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, цитирани в решение по гр. д.№1782/2018 г. на ІV г. о.? При иск за нищожност на договор за покупко-продажба като симулативен, прикриващ договор за дарение, допустими ли са свидетелски показания за установяване наличието на договор на стойност над 5 000лв. и извън предмета на делото ли са правните последици от сключването, изменението, изпълнението и прекратяването на договор за заем за закупуване на същия имот?
Допустимо ли е по иск за установяване на нищожност на сделка между търговци, поради накърняване на добрите нрави и симулативна, като увреждаща наследник, съдът след като установи явна злоупотреба с интереса на кредитора, по смисъла на ТЗ /наличие на повече от пет пъти по-ниска от пазарната цена, разсрочена на годишни вноски за срок от по пет години, заплащани от самия продавач/, да изследва личните взаимоотношения между собствениците на капитала и/или управляващите търговските дружества участници в сделката при извършване на преценка за нищожност и ако да, наличието на близки роднински отношения между тях, представлява ли основание за отхвърляне на иска или е обратното?
Как следва да се тълкуват изводите в решение по гр. д.№2419/2015 г.? Какъв е критерият, по който следва да се извърши преценка за липса на еквивалентност на насрещните престации по една двустранна възмездна сделка, за да се счете, че прикрива друга – безвъзмездна?
Допустимо ли е съдът, позовавайки се на установени по делото факти и доказателства извън предмета на делото, да приема за доказани възражения, които не са релевирани в производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли съдът, при произнасянето си относно наличието или липсата на основанието за прогласяване на нищожност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави, да изследва в цялост фактическата обстановка по делото и да съобрази и отчете особеностите и фактите на конкретния казус, или е достатъчно частично да пренесе цифрите, посочени в решения на ВКС по други казуси, като на база направената абстрактна преценка само за нееквивалентност на престациите да определи липсата на това основание за недействителност и съответно отхвърли предявения иск?
При произнасянето си по предявен иск за прогласяване нищожността на правна сделка на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, при наличие в конкретния случай на факти и обстоятелства, свидетелстващи за неравноправно третиране на икономически слаби участници в оборота, трябва ли съдът да обследва сделката и съпътстващите я други обстоятелства в цялост, като прецени комплексно, или се произнася само въз основа на механично пренесени цифри от решения на ВКС и абстрактна преценка за нееквивалентност на престациите?
Следва ли съдът да отчита фактите и обстоятелствата, свидетелстващи за нарушение на обективните морални категории, свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално положение при произнасяне си по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, или е достатъчно механично да пренесе цифри от решения на ВКС и да направи абстрактна преценка за нееквивалентност на престациите?
Допустимо ли е съдът, разглеждащ делото като въззивна инстанция да отхвърли искане за събиране на доказателства, направено още в първата инстанция, чрез което само и единствено може да се осъществи пълно доказване на факти и обстоятелства, за които съдът е възложил доказателствената тежест на страната, направила това искане?
Задължен ли е въззивният съд да приложи чл. 226, ал. 3 ГПК, когато искът е отхвърлен, поради недоказаност на факти, за които са направени своевременно съответни доказателствени искания в първоинстанционното производство, но не са уважени поради процесуални нарушения и за които са наведени оплаквания във въззивната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

в изложението, касаещ нищожността по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД (противоречие с морала) е относим към предмета на делото. Останалите въпроси, свързани с нищожността по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД (противоречие със закона), чл. 229, ал. 3 ЗЗД (частична нищожност относно срока на договор за наем), както и въпросът, отнасящ се за унищожаемостта на сделката по чл. 33 ЗЗД (крайна нужда), са необуславящи въпроси, които са извън предмета на делото. Искове по чл. 229, ал. 3 ЗЗД и по чл. 33 ЗЗД изобщо не са предявени и поставените въпроси са без значение за делото. А по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД (противоречие със закона), районният съд не се е произнесъл с отделен диспозитив. Ищецът не е поискал допълване в срока по чл. 250 ГПК, нито е подал въззивна жалба срещу решението на РС в тази част, доколкото са развити мотиви за неоснователността му, поради което този иск е отпаднал от предмета на делото. Затова поставеният въпрос, касаещ нищожност поради противоречие със закона, е без значение за делото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

12315 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела