чл. 10 ал. 3 ЗЗД

Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства? Налице ли е порок в крайния съдебен акт, когато това задължение не е изпълнено от въззивния съд? Следва ли въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички наведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като извърши преценка за доказването на твърденията с оглед правилата за разпределяне на доказателствена тежест? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Следва ли да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да отговори на всички възражения в жалбата? В каква степен следва да зачете решението по смисъла на чл. 297 ГПК и анализира приетото в съдебните решения по преюдициален спор между страните в рамките на новото производство между тях? Само диспозитивът или и мотивите на решенията по преюдициалния спор са задължителни за съда по новото дело, съобразно разпоредбата на чл. 297 ГПК? При незачитане на мотивите на решенията по преюдициалния спор, какъв порок е налице - неправилност, недопустимост или очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК? Допустимо ли е съдът да пререши въпрос, по отношение на който вече е налице произнасяне във влязъл в сила съдебен акт, постановен в предходно производство между страните във връзка със същия договор за кредит? Ако да, то при какви предпоставки може да бъде направено това? Може ли съдът сам да направи нови изводи във връзка с правоотношение между страните, с оглед обстоятелството, че е налице произнасяне по преюдициален спор, което е установило при какви параметри съществува същото? Налице ли е нарушаване на разпоредбата на чл. 299 ГПК, в случай, че съдът направи нови изводи във връзка с правоотношение, по отношение съществуването на което са налице вече влезли в сила решения? Ако да, то коя хипотеза на изключение от основното правилно по смисъла на чл. 299, ал. 1 ГПК е налице? При наличието на хипотеза, при която е връчена една покана за обявяване на предсрочна изискуемост, след което е водено дело в рамките на което са промени параметрите на кредита (приложим лихвен процент, валутен курс и други) и се е наложило да бъде преизчислен дългът, то следва ли същата да запази действието си или следва да бъде връчена нова покана за обявяване на предсрочна изискуемост? В случай, че въз основа на влязло в сила решение е преизчислен размерът на един дълг, следва ли кредиторът да връчи втора покана до длъжника или първата връчена с посочване на дълга по първоначални параметри запазва действието си?