чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОДОВ

1/ „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №77 от 17.03.2015 г. по гр. д. №2040/2014 г. на IV г. о., решение №217 от 09.06.2011 г. по гр. д. №761/2010 г. на IV г. о., решение №228 от 01.10.2014 г. по гр. д. №1060/2014 г. на I г. о., решение №403/23.01.2015 г. по гр. д. №3902/2014 г. на IV г. о., решение №229 от 18.10.2013 г. по гр. д. №3099/2013 г. на I г. о. и решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на II т. о.; 2/ „Длъжен ли е въззивният съд да посочи конкретните обстоятелства, които са обусловили извод за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност?“; 3/ „Релевантен фактор ли е наличието на водени срещу ищеца предходни наказателни производства, които са прекратени или по които той е освободен от наказателна отговорност, при определяне на обезщетение за вреди, произтичащи от прекомерна продължителност на мярката за неотклонение „задържане под стража в друго наказателно производство, ако наличието на предходни водени наказателни производства срещу ищеца не е изтъкнато Прокуратурата или от съдилищата като основание за налагане на най-тежката мярка за неотклонение?“; 4/ „При определяне на обезщетение за вреди, произтичащи от прекомерна продължителност на наложена на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража, релевантен фактор ли е размерът на минималната работна заплата в страната към датата на налагане на мярката и към периода на изтърпяването ѝ?“; 5/ „Длъжен ли е съдът при оценяването на моралните вреди да извърши проучване на релевантната съдебна практика, за да сравни поставения пред него случай с подобни дела?“ – по въпроси от втори до пети включително се поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.