чл. 1 ЗОДОВ

Неустановяването на фактически състав за предявяване на иск по чл. 2 ЗОДОВ води ли до невъзможност за определяне на правната квалификация на предявения иск по чл. 2б ЗОДОВ, когато от фактическите твърденията в исковата молба може да се извърши преценка за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок?
Прекратяването на наказателното производството поради изтичане на абсолютната погасителна давност по смисъла на чл. 81, ал. 3 Наказателния кодекс достатъчно основание ли е, за да се приеме наличие на противоправно поведение на прокурори, което да обосновава отговорността на ПРБ по чл. 49 ЗЗД?
Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви?
Налице ли е липса на въззивна дейност в постановеното въззивно решение?
При присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди, произтичащи от нарушено право за решаване на дело в разумен срок съдът следва ли да обсъди критериите за бавно правосъдие по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ дори искът да е заведен с правно основание чл. 49 ЗЗД?
Следва ли при присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на деликт да се вземе в предвид освен социално-икономическата обстановка в страната към момента на възникване на вредата и социално-икономическата обстановка към момента на присъждане, за да бъде спазен принципа за определяне обезщетението по справедливост или този довод би следвало да се възприеме от съда за обогатяване на ищецът?