чл. 430 ал. 1 ТЗ

В настоящия случай въззивният съд е формирал извод за нищожност на част от клаузите на рефинансирания договор, но не е изложил никакви съображения защо счита за невъзникнало заявеното чрез прихващане активно вземане за връщане на платената въз основа на нищожните клаузи сума. Същевременно е заключил, че главницата (имайки предвид вероятно тази по договора от 2007 г., доколкото обсъжда обменен курс) надхвърля сумата от 80 000 лв. и че нейният размер не би се променил при отчитане на доброволните плащания в размер от 8 108,84 лв., извършени по договора от 2013 г.; не е аргументирал защо плащанията на вноски по втория договор се отнасят към дълга по договора от 2007 г. и най-вече - защо не се зачита погасителният ефект на плащането по договора от 2007 г., извършено със заетата по договора от 2013 г. сума. Липсата на мотиви за отричане на активното вземане, заявено с прихващане, както и излагането на неясни съображения относно крайния размер на целия дълг, претендиран частично в настоящото производство, съставлява очевиден порок, свързан с възможна неправилност на съдебното решение.