чл. 59 ал. 2 СК

предпоставя условие, което не е било прието от въззивната инстанция. Съдът не е приел, че майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, влияе зле на физическото и психическото здраве на детето. Той е отчел комплексно както настъпилите промени с детето, което вече е и на по-голяма възраст, така и неговите нужди и потребности с оглед начина, по който е протичал живота му, и родителския капацитет на страните. Съобразил е от една страна както започналото през периода, в който е живеело при бащата, затваряне на детето с постоянни индикации за нервност, констатирано от изслушаната пред първата инстанция СППЕ, така и посоченото в приетата от въззивната инстанция СПЕ изоставане спрямо момичетата на неговата възраст в уменията за общуване и много високи нива на междуличностна тревожност, обяснено със склонността на майката да ограничава достъпа на детето до външни влияния. Отчел е обстоятелството, че А. продължително време е поставяна в конфликт на лоялност и че за да преодолее тази криза, се нуждае от сигурност, такава й дават постоянното място на живот и постоянни близки, които се грижат за нея от години и към момента - като това е мястото на живеене на майката и самата майка, обстоятелството, че детето, както сочи вещото лице, копнее за нея, обожава я, стреми се всячески да не я нарани, да не я разочарова и загуби отново /в резултат както на времето от около 3г. /2014-2017/, когато основно е било отглеждано от бабата и дядото по майчина линия в [населено място], така и на времето, през което впоследствие, до заживяването му при майката, е живеело с бащата и я е виждало само веднъж седмично в контактен център за ограничено време и при рестриктивни условия (срещите, видно от съставяните от присъстващия на същите специалист и приложени протоколи, са протичали изключително емоционално и сърдечно, детето ги е чакало с нетърпение, подготвяло се е за тях с подаръци за майката, било е много щастливо, но за него е било неясно защо не може да осъществява нормални контакти с нея, това е довело до обърканост, чувство на безпомощност, и съгласно заключението на приета от първоинстанционния съд експертиза в посочения период осъществяването на връзката с майката е било възпрепятствано от бащата, който не е съобразявал потребностите на детето да има редовен и пълноценен контакт с нея, противопоставил се е на практикуваното понякога по желание на детето провеждане на срещите чрез напускане на центъра със специалист и пребиваване на детски площадки, парк и др. подобни)/. Взел е предвид и недвусмислено изразеното от детето желание за запазване на настоящото положение и местоживеене при майката през седмицата и част от уикендите при възможност за контакти с бащата през уикендите, както и липсата на индикатори, които да сочат, че към момента има риск за задълбочаване на проблемите. От друга страна е съобразил и, че и двамата родители имат желание и възможност да отглеждат детето и задоволят потребностите му /от покрив, храна, облекло, здравни грижи, образование, емоционален комфорт - предвид социалните доклади, представени след съответно посещение на място от надлежно натоварени социални служби с компетентност в тази насока/, и двамата притежават родителски капацитет-но и съответни дефицити, факта, че бащата - според експерта, изготвил последната експертиза - е възприеман от А. като относително по-надеждната фигура /доколкото тя си позволява да показва липса на грижа за неговото благополучие, да му причинява дискомфорт без да се извинява и без да показва опити за репарации на техните отношения/ и най-значимата за нея от възрастните, но пък майката е била по-отсъстваща и копнежът по нея е по-силен - като същевременно детето е момиче на възраст, на която майката се явява по-пригодна да му окаже подкрепа и съдействие в този период на съзряване, все повече ще се нуждае от женския, майчинския модел на поведение /в по-голяма степен, отколкото от бащиния/, а в дома на майката ще има възможност и да общува с по-големия си брат, вече пълнолетен, с който също има силна връзка и на чиято подкрепа и майката разчита. Съдът не е обвързан само от едно от събраните доказателства, било то и съдебно-психологическа експертиза /която следва да се цени в частта й, касаеща поставените задачи и компетентността на вещото лице, и при абстрахиране от фактите, за чието изследване не е била възлагана задача (напр. да пие чай в дома на майката и бащата и да констатира как и с какви комплименти е бил поднесен), респективно за установяването им са налице други компетентни органи и средства (социални доклади, свидетели и т. н.)/, а има задължение за комплексно обсъждане, както и за отчитане не на отделните обстоятелства, а на съвкупността от тях. В случая той е направил такава преценка и е намерил, че с оглед най-добрия интерес на детето родителските права следва да останат на майката, като се разшири режима на контакти с бащата съобразно постановеното въззивно решение. Предвид изложеното и горното процедиране не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК.