всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 44 КМЧП

Тълкуване и прилагане на чуждото право
Чл. 44. (1) Чуждото право се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага в създалата го държава.
(2) Неприлагането на чуждо право, както и неправилното му тълкуване и прилагане са основание за обжалване.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли въззивният съд по искане на страна по делото да допусне изпълнението на експертиза, която да даде отговор на задачи, по които в първоинстанционното производство е прието заключение, което не е било своевременно оспорено, и при положение, че не е налице хипотеза по чл. 266, ал. 3 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд при наличието на противоречиви заключения на изпълнените по делото експертизи, когато кредитира едното от тях и отхвърля другото, да мотивира преценката си, като посочи причините, поради които не възприема едното заключение? Тогава, когато страните в съдебното производство спорят относно правнорелевантен факт, процесуално допустимо ли е въззивният съд, без да излага съображения относно този факт, да приеме за безспорно между страните неговото настъпване? Длъжен ли е въззивният съд да съобрази доказателствената сила на представените по делото документи, приети като писмени доказателства, съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени? Може ли въззивният съд да цени доказателственото значение на даден документ, съставен в чужбина, ако по делото не е изяснено какво значение придава на този документ правото по мястото на съставянето му? Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да извърши преценка на събраните по делото доказателства, както и да обсъди твърденията, доводите и възраженията на страните? (твърди се противоречие както със задължителната практика – ТР №1/2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, така и с казуалната практика - решение №55/03.04.2014 г. на ВКС по т. д. №1245/2013 г., I т. о.; решение №63/17.07.2015 г. на ВКС по т. д. №674/2014 г., II т. о.; решение №263/24.06.2015 г. на ВКС по т. д. №3734/2013 г., I т. о.; решение №111/03.11.2015 г. на ВКС по т. д. №1544/2014 г., II т. о. и решение №192/29.01.2018 г. на ВКС по т. д. №44/2017 г., I т. о.) При посочен от съдружник в ООД адрес и адресат за кореспонденция с дружеството, следва ли поканата за общо събрание на съдружниците да бъде връчена надлежно на този адресат и на посочения адрес? Длъжен ли е въззивният съд да назначи изпълнението на повторна експертиза, когато първото заключение на назначената експертиза не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, или допълнително заключение, когато първото заключение не е достатъчно пълно и ясно? Длъжен ли е въззивният съд да допусне изпълнението на нова (тричленна) експертиза, когато по делото са приети две взаимно изключващи се експертни заключения и когато фактите, предмет на експертизата, не могат да се установят с останалия събран по делото доказателствен материал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2022

Длъжен ли е въззивният съд при извод за приложим чужд закон към отношенията по сезиралата го претенция за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат от ПТП да приложи чуждия закон при определяне размера на дължимото обезщетение или следва да приложи нормата на чл. 52 ЗЗД и практиката на ВКС по приложението ѝ досежно установения с последната принцип за определяне на справедливо обезщетение? В хипотезата на приложимост на немското право възможно ли е да намерят приложение разпоредбите на българското право? Адекватно ли е при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съгласно немските нормативни уредби и съдебната практика по прилагането и тълкуването им, да намери приложение Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, респективно критериите за справедливост, приети и наложени в българската съдебна практика? Немското право не следва ли да се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага във ФР Германия? Не следва ли да се съобрази немската съдебна практика? При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение не следва ли да бъдат изяснени какви са приложимите критерии за това както съобразно немското материално право, така и съгласно немската съдебна практика и правна доктрина?
Длъжен ли е съдът при произнасяне по сезирало го възражение за принос от пострадалия за настъпването на търпените от него вреди да съобрази научните, логическите и опитните правила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Длъжен ли е въззивният съд при извод за приложим чужд закон към отношенията по сезиралата го претенция за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат от ПТП да приложи чуждия закон при определяне размера на дължимото обезщетение или следва да приложи нормата на чл. 52 ЗЗД и практиката на ВКС по приложението ѝ досежно установения с последната принцип за определяне на справедливо обезщетение? В хипотезата на приложимост на немското право възможно ли е да намерят приложение разпоредбите на българското право? Адекватно ли е при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съгласно немските нормативни уредби и съдебната практика по прилагането и тълкуването им, да намери приложение Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, респективно критериите за справедливост, приети и наложени в българската съдебна практика? Немското право не следва ли да се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага във ФР Германия? Не следва ли да се съобрази немската съдебна практика? При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение не следва ли да бъдат изяснени какви са приложимите критерии за това както съобразно немското материално право, така и съгласно немската съдебна практика и правна доктрина?
Длъжен ли е съдът при произнасяне по сезирало го възражение за принос от пострадалия за настъпването на търпените от него вреди да съобрази научните, логическите и опитните правила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за задължението на съда да изследва служебно действителността на арбитражната клауза. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за присъждане на разноски.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

№1; решение №174 от 19.12.2017 г. по т. д. №417/2017 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №2; решение №1/24.07.2012 г. по гр. д. №777/2010 г. на ВКС, I г. о., решение №105 от 30.06.2011 г. по т. д. №944/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №129 от 12.07.2013 г. по т. д. №558/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №202 от 13.07.2012 г. по гр. д. №680/2011 г. на ВКС, I г. о., решение №453 от 03.11.2011 г. по гр. д. №634/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №502/26.07.2010 г. по гр. д. №222/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №67 от 30.07.2014 г. по т. д. №1843/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №167/26.01.2012 г. по т. д. №666/2010 г. на ВКС, I т. о., решение №81 от 07.07.2009 г. по т. д. №761/2008 г. на ВКС, I т. о., решение №121/20.12.2010 г. по т. д. №1039/2009 г. на ВКС, I т. о., решение №137/25.06.2010 г. по т. д. №888/2009 г. на ВКС, II т. о., решение №170 от 15.10.2013 г. по т. д. №595/2012 г. на ВКС, II т. о. и решение №215/21.03.2018 г. по т. д. №2233/2016 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №3; Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС – по въпрос №4; решение №7 от 02.07.1992 г. по конст. дело №6/1992 г. на Конституционния съд на Република България – по въпрос №5 и решение №19 от 07.08.2018 г. по т. д. №2124/2016 г. на ВКС, II т. о., решение №184 от 17.12.2018 г. по т. д. №2781/2017 г. на ВКС, I т. о. и решение №97 от 02.05.2019 г. по гр. д. №3457/2018 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос №6.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

№1; решение №174 от 19.12.2017 г. по т. д. №417/2017 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №2; решение №1/24.07.2012 г. по гр. д. №777/2010 г. на ВКС, I г. о., решение №105 от 30.06.2011 г. по т. д. №944/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №129 от 12.07.2013 г. по т. д. №558/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №202 от 13.07.2012 г. по гр. д. №680/2011 г. на ВКС, I г. о., решение №453 от 03.11.2011 г. по гр. д. №634/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №502/26.07.2010 г. по гр. д. №222/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №67 от 30.07.2014 г. по т. д. №1843/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №167/26.01.2012 г. по т. д. №666/2010 г. на ВКС, I т. о., решение №81 от 07.07.2009 г. по т. д. №761/2008 г. на ВКС, I т. о., решение №121/20.12.2010 г. по т. д. №1039/2009 г. на ВКС, I т. о., решение №137/25.06.2010 г. по т. д. №888/2009 г. на ВКС, II т. о., решение №170 от 15.10.2013 г. по т. д. №595/2012 г. на ВКС, II т. о. и решение №215/21.03.2018 г. по т. д. №2233/2016 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №3; Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС – по въпрос №4; решение №7 от 02.07.1992 г. по конст. дело №6/1992 г. на Конституционния съд на Република България – по въпрос №5 и решение №19 от 07.08.2018 г. по т. д. №2124/2016 г. на ВКС, II т. о., решение №184 от 17.12.2018 г. по т. д. №2781/2017 г. на ВКС, I т. о. и решение №97 от 02.05.2019 г. по гр. д. №3457/2018 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос №6.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

12 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела