30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 433 ал. 1 т. 7 ГПК

Прекратяване на изпълнението
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: […]
7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За допустимостта на отрицателен установителен иск необходимо ли е всякога интересът да е непосредствен, или е достатъчно той да е евентуален?
Налице ли е правен спор, ако ответниците не оспорват правото на собственост на ищеца, но с предприетите действия застрашават същото, а за в бъдеще тези действия могат да доведат до загубване на правото на ищеца?
За да е допустим иск за защита на гражданско право, достатъчно ли е ищецът да твърди, че притежава право, чието съществуване и/или упражняване би било осуетено от действията и претенциите на ответната страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Валидно ли е изпълнително действие на съдебен изпълнител, което е предприето след прекратяване по право на изпълнителното производство поради непредприемане на изпълнителни действия срещу длъжника повече от две години /т. нар. перемпция – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/, въпреки че съдебният изпълнител не е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение /изпълнителното дело/?
Искането на взискателя /по чл. 517 ГПК/ за овластяване – да бъде овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството на длъжника или на участието на длъжника в дружество, представлява ли изпълнително действие по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът по висящото дело да зачете формираната сила на пресъдено нещо относно елементите от основния фактически състав на правоотношението, когато те са общи правопораждащи факти, относими към възникването и съществуването на спорното право? Длъжен ли е съдът при постановяване на решението да обсъди доказателствата в тяхната взаимна връзка, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дора Михайлова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд съобразно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК да установи действителното състояние на спорното право, такова каквото е към момента на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания, като вземе предвид всички посочени от страните факти и възражения, които са от значение за спорното право, в какъвто смисъл е нормата на чл. 12 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи, както и да извърши преценка на всички правнорелевантни факти и обсъди всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, като посочи в мотивите си въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени?
При преценка дали е изтекла придобивна давност, съдът при съобразяване нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва ли да вземе предвид и настъпилите след предявяване на исковата молба факти, като отчете, че давностният срок е изтекъл към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция?
В хипотеза на иск предявен от владелеца, намира ли приложение правилото на чл. 84 ЗС във вр. с чл. 116 ЗЗД, респ. може ли сам да прекъсне собствената си придобивна давност?
Вписването по персонална партида на длъжника в имотния регистър към Служба по вписванията, прекъсва ли или спира придобивната давност на владелеца, упражняващ фактическа власт върху имота, при разглеждане на предявен иск с правно основание чл. 440 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Разполага ли едно трето лице, което твърди, че е собственик на движими вещи, срещу които е насочено принудително изпълнение чрез публична продан, с правен интерес от защита по исков ред на основание чл. 440 ГПК?
Кога започва и кога приключва един изпълнителен процес?
При преценяване на наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителен иск за собственост на движими вещи /положителен или отрицателен/, съдът следва ли да изхожда единствено и само от направените в исковата молба фактически твърдения към момента на предявяване на иска?
В случай на приключило изпълнително производство или на приключил способ за принудително изпълнение, чийто предмет са били движими вещи, чието право на собственост е оспорвано в установителния иск по чл. 440 ГПК, следва ли съдът отново да извършва преценка за наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителен иск за собственост на движими вещи /положителен или отрицателен/, с оглед на конкретните специфики на иска, както и да прекрати производството?
Невъзможността изпълнителното производство, водено срещу ответника-длъжник, да бъде прекратено на основание чл. 422, ал. 3, т. 7 ГПК /вероятно се има предвид чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК/, представлява ли абсолютно основание за прекратяването на иска по чл. 440 ГПК, поради липсата на правен интерес?
Има ли правен интерес ищецът, като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск по чл. 440 ГПК за свои движими вещи, съоръжения, монтирани в ипотекиран имот и в частност за правото на отрицателен иск, ако взискателят не е заложен кредитор съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК, но насочва изпълнението и върху тези вещи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Какъв е предметът на делото при предявен иск по чл. 439 ГПК, основан на твърдения за погасяване на изпълняваното парично задължение, как се определя цената на този иск и родово компетентния първоинстанционен съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Какъв е предметът на делото при предявен иск по чл. 439 ГПК, основан на твърдения за погасяване на изпълняваното парично задължение, как се определя цената на този иск и родово компетентния първоинстанционен съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Отпада ли правният интерес от иска, предявен при условията по чл. 439 ГПК, когато длъжникът се е позовал на погасителен способ, осъществен след релевантния момент по чл. 439, ал. 2 ГПК, поискал е, но не е постигнал обезпечение чрез мярката „спиране на изпълнението“, и след предявяване на отрицателния установителен иск по изпълнителното дело, образувано по изпълнителния лист, изпълняемото право е погасено поради принудителното осребряване на имуществото на длъжника, а образуваното изпълнително производство е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Обосновава допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение №95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. №510/2018 г. ВКС, IV-то ГО, което приема, че правният интерес от иска по чл. 439 ГПК произтича от стабилитета на правото на принудително изпълнение, с което се ползва влязлото в сила изпълнително основание, а законът не го свързва с необходимостта от образуване на конкретно изпълнително дело. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона (чл. 439, чл. 433, ал. 2 и чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК) и за развитието на правото, като се съобрази, че в своята практика Върховният касационен съд, а преди – Върховният съд, неизменно приема, че е недопустимо изменение на отрицателен установителен иск за вземане в осъдителен иск за вземането, доколкото се постига законовата забрана за едновременно изменение и на основанието, и на петитума на иска (чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК, а преди чл. 116, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./). Намира, че значение имат и решение №369/13.02.1980 г. по гр. д. №2448/1979 г. ВС, I-во ГО и решение №855/06.02.2002 г. по гр. д. №95/2001 г. ВКС, IV-то ГО особено като бъде съобразено, че към предявяването на иска по чл. 439 ГПК сумите все още не са били събрани принудително от длъжника. В тези решения се приема, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще търси исковата защита и дали да предяви положителен установителен иск или отрицателен установителен иск. Правният интерес ще бъде налице и когато е избран път на защита в по-ограничен обем, какъвто е този по отрицателния установителен иск. Решението по отрицателен установителен иск взето, без да е налице интерес, не се обезсилва само на това основание, щом като няма други нарушения при неговото постановяване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. „Следва ли съдът да изследва с решението по съществото на спора, а не с определение по допустимостта на иска, въпросът за съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация на страните по спора и в този смисъл – е ли въпросът за съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация въпрос по същество, който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска?“ и 2. „Следва ли съдът при проверката за процесуалната легитимация на ищеца по иск с правно основание чл. 439 ГПК да съобрази, че макар в материално отношение едно лице да не е длъжник по изпълнителното дело, в изпълнителното дело това лице се явява страна, която търпи принуда и в тази връзка това лице може да се ползва от защитата на закона, от която се ползва и самият длъжник в изпълнителното производство, в това число и със защитата предоставена от чл. 439 ГПК?“. Счита, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №4/2017 г. на ВКС, ОСГТК и определение №284 от 16.04.2010 г. по ч. т. д. №518/2009 г. на ВКС, II т. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

1236 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела