чл. 229 ал. 3 ЗЗД

1. Може ли съсобственик да защити правото си на собственост, като предяви ревандикационен иск срещу арендатор, който ползва вещта на основание договор за аренда, сключен без неговото съгласие; 2. Необходимо условие ли е изричното или мълчаливо съгласие на останалите съсобственици по повод сключения от единия от тях договор за аренда, за да породи действие този договор; 3. Поражда ли договорът за аренда действие по отношение на съсобственика, който не го е сключил; 4. Може ли да бъде противопоставен договор за аренда на съсобственик, който не го е сключил, при предявен от този съсобственик иск по чл. 108 ЗС; 5. Предвидено ли е в чл. 3, ал. 4 ЗАЗ отклонение от общото правило по чл. 21, ал. 1 ЗЗД, че договорите имат действие само в отношенията между страните; 6. Специална ли е тази норма и изключва ли тя приложението на общите правила на ЗЗД относно договора за наем; 7. Приложима ли е общата норма на чл. 229, ал. 3 ЗЗД по отношение на договорите за аренда; 8. Противопоставим ли е договорът за аренда на всеки един от останалите съсобственици на имота заедно или поотделно, когато съсобствената вещ е отдадена под аренда само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота; 9. Дългосрочното отдаване под аренда /за срок от десет години/ представлява ли разпоредителна сделка или е сделка на обикновено управление; 10. Може ли да бъде сключен договор за аренда за срок от 10 години без съгласието на който и да е от съсобствениците; 11. Ако няколко години след придобиването на повече от половината идеални части от един имот съсобственикът не предприема действия по оспорване на договора за аренда, може ли да се приеме, че същият го е потвърдил мълчаливо; 12. Наличието на ясни и убедителни мотиви по заявени във въззивната жалба фактически и правни обстоятелства, условие ли е за процесуална законосъобразност на въззивното решение.