чл. 442 ТЗ

Как следва да се тълкува волята на наредителя по банкова гаранция, ако в договора между наредителя и бенефициера е предвидено, че чрез банкова гаранция, която предстои да бъде издадена, ще се обезпечат част от задължения на наредителя към бенефициера, след което наредителят сключи с банката-гарант договор за издаване на банкова гаранция, в който наредителят изрази воля гаранцията да обезпечава всички негови задължения по договора му с бенефициера и същото (обезпечаване на всички негови задължения по договора му с бенефициера) – е предвидено и в самата издадена впоследствие банкова гаранция и дали в този случай, с оглед изразената от наредителя воля, бенефициерът има право да усвои по гаранцията суми съобразно условията на самата банкова гаранция и договора за издаване на банкова гаранция между наредителя и банката-гарант, който договор е сключен след договора между наредителя и бенефициера?
Следва ли, при изясняване на действителната обща воля и характера на възникналото правоотношение, съдът да приложи общото тълкувателно правило на чл. 20 ЗЗД, но като допълващ фактор да отчете и съпостави свързаните със сключването на договора факти, като изследва обстоятелствата по постигане на съгласието, поведението на страните преди и след сключването на договора, както и как са изпълнявани задълженията по него?
Обусловена ли е банковата гаранция от договорните клаузи на валутното правоотношение между наредителя и бенефициера?
Правоотношението между гаранта и бенефициера абстрактно ли е спрямо другите правоотношения и може ли в резултат на провеждано тълкуване на съдържанието на гаранционния документ тази абстрактност да бъде преодолявана?
Противоречи ли на добрите нрави и излиза ли извън присъщите на неустойката функции клауза за неустойка между търговци, според която за неизпълнение на договорно задължение с продължителност на неизпълнението по-малка от един месец да се дължи неустойка в размер на месечното вземане по договора на неизправната страна или за да е действителна клаузата за неустойка, следва неустойка в размер на месечното вземане по договора на неизправната страна да се дължи за забава в изпълнението с продължителност най-малко един месец?
Противоречи ли на добрите нрави и излиза ли извън присъщите на неустойката функции клаузата за неустойка, описана във въпрос №5, ако се вземе предвид и това, че обезпеченото с неустойката задължение е уговорено да бъде изпълнявано в рамките на 8 работни часа, а неустойката е уговорено да се дължи при забава в изпълнението на същото задължение с продължителност 3 дни (72 часа)?
Противоречи ли на добрите нрави и излиза ли извън присъщите на неустойката функции клаузата за неустойка, описана във въпрос №5 и №6, ако се вземе предвид и това, че уговорената неустойка се дължи за различни форми на неизпълнение на договора – неявяване, просрочие, неизпълнение или отклонение (несъответствие) на предоставяните от изпълнителя услуги, и тези форми на изпълнение са се осъществили?
При преценката дали неустойката между търговци противоречи на добрите нрави следва ли да се прави сравнение между размера на неустойката и претърпените вреди? При тази преценка следва ли да се прави сравнение между размера на неустойката и размера на възнаграждението на неизправната страна по договора?
При преценката дали неустойката между търговци противоречи на добрите нрави следва ли да се взема предвид дали допуснатото неизпълнение е пълно или частично?
Освен обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, може ли неустойката да има и санкционна функция и да не е нищожна поради противоречие с добрите нрави?
Има ли задължение въззивният съд, като съд по същество на спора, да направи свои фактически и правни изводи във връзка с фактите и обстоятелствата по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?