чл. 41 ТЗ

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля, както и длъжен ли е да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото? Следва ли въззивният съд като втора съдебна инстанция по същество, да изложи свои мотиви и да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и да изложи съображения по възраженията и доводите на страните във въззивната жалба? Следва ли във въззивното съдебно решение съдът да формира мотиви относно пълното или частично съвпадение или несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция? Какъв е характерът на договора, с който една страна по същия поема ангажимент да посредничи на другата във връзка с продажбата на недвижим имот, респ. дали се касае за посреднически договор по смисъла на чл. 41, ал. 1 ТЗ и допустимо ли е посредничеството на посредника по такъв договор да не е свързано със сключване на последваща сделка за покупко-продажба на съответния недвижим имот, а да се касае само за определени фактически действия в тази насока без финализирането на отношенията между страните с договор за покупко-продажба? Може ли да се приеме, че е достатъчно свързване на две лица при посредничество за продажба на недвижим имот, и каква практика представлява дейността на посредника при наличието на доказателства за неизпълнение на задълженията по неподписан договор без да е налице съвпадение на търсената продажбена цена и каква трябва да бъде правната регламентация на посредническия договор при и по-конкретно при продажба на недвижими имоти? Кои са обективните факти отчитайки особеностите на конкретния случай и може ли да се направи обоснован извод, че се касае до посреднически договор по чл. 41 ТЗ без да е налице сключване на сделка и да се касае до фактически действия само? Може ли въззивната инстанция да приеме за доказан искът въз основа на необсъдени всички гласни доказателства и без да отговори защо дава вяра на определени свидетели, а на други не? При преценка на гласни доказателства съдът длъжен ли е да посочи съображения защо и може ли само въз основа на това на (гласните доказателства) да приеме, че е налице доказаност на предявените искове и без да е обсъден в съвкупност целият доказателствен материал?