чл. 56 СК
Предоставяне на семейното жилище след развода
Чл. 56. (1) При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
(2) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.
(4) Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3-и ако сключи нов брак.
(5) Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(6) При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Възможно ли е уважаване на възлагателна претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК на имот, който е жилище и е неподеляем, в полза на упражняващия родителски права съсобственик, при наличието на изрично съгласие на другия съсобственик, макар да не е налице един от елементите на фактическия състав на възлагането? Делба, поискана от единия родител, относно имот - семейно жилище, в което живее непълнолетното му дете, представлява ли упражняване на родителска отговорност по смисъла на чл. 1, пар. 1, б. б от Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. /отм., сега заменен с Регламент /ЕС/2019/1111/, при условие, че ползването на жилището е предоставено на другия родител, упражняващ родителските права, а правото на упражняване на родителските права включва по-специално правото да се определи мястото на пребиваване на детето? Критерият „най-добър интерес на детето“ следва ли да се използва стеснително и да намира приложение единствено и само в делата за развод и родителски права, или има значение и в други отрасли на правото, включително в делата за делба, когато ползването на семейното жилище е присъдено на отглеждащия родител до 18 г. възраст на детето и същото няма друг имот, в който да се премести след публичната продан. Вписването на съдебното решение в имотния регистър съгласно чл. 57, ал. 1, изр. 2 СК достатъчна защита ли е за интересите на детето при изнасяне на имота на публична продан в делото за делба? Делбата на семейно жилище, предоставено на единия съпруг с бракоразводно решение, в хипотеза на съсобственост върху него между двамата съпрузи и изнасянето на семейното жилище на публична продан противоречи ли на правото на семеен живот на детето съгласно чл. 8 КЗПЧОС и на защита на висшите интереси на детето, съгласно чл. 3 Конвенцията на ООН за правата на детето и чл. 24 от Хартата на основните права на ЕС? Как се отнася задължението на родителите да осигурят жилище на детето/съгласно препоръките на Европейската комисия и Конвенцията на ООН за правата на детето за осигуряване на жилищни условия и гарантиране на безопасна и сигурна среда на детето“/ и предоставянето от бракоразводния съд на правото на ползване на отглеждащия родител до навършването на 18 г. възраст на детето, спрямо правото на съсобственика-родител да иска делба на съсобствени имот. Това не обезсмисля ли изобщо клаузата на чл. 56, ал. 5 СК за защита на интересите на детето, още повече, когато детето е с физически увреждания и висока степен на инвалидност, какъвто е настоящият случай? Допустимо ли е да се прекъсне ползването на семейното жилище преди 18 г. възраст на детето, без да се изследва най-добрия му интерес, без да се съберат доказателства дали детето и отглеждащият родител имат друг имот, в който да се преместят, или остават на улицата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли да се прилагат разпоредбите на ЗС за допускане на делба на жилище, придобито при режима на ЗС, което се явява семейно такова, при условие, че родените от съжителството не са навършили пълнолетие? В този случай ще бъде ли налице противоречие с чл. 26 СК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира следното:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?
При изложени от ищеца в исковата молба факти за имуществени отношения между бившите съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и заявена претенция за заплащане на парична сума на неползващия бивш съпруг, следва ли искът да се квалифицира като такъв по чл. 57 СК или по чл. 31, ал. 2 ЗС и кои от елементите на двата състава са идентични?
Относно задължението на съда, когато правнорелевантните факти се установяват със свидетелски показания, да вземе предвид евентуалната заинтересованост на свидетеля/свидетелите върху чиито показания се основава решаващата воля на съда и да изложи в мотивите на решението как заинтересоваността би могла да се отрази на начина по който свидетелят възприема и пресъздава фактите и да мотивира преценката си защо кредитира показанията на заинтересовани свидетели в контекста на всички събрани по делото доказателства?
Допустимо ли е при иск по чл. 57 СК, съдържанието на постигнатото между бившите съпрузи споразумение за прекратяване на брака, утвърдено със съдебно решение, да се опровергава, изменя и/или тълкува въз основа изслушването на свидетелски показания?
При изложена от ищеца фактология за имуществени отношения между бившите съпрузи относно семейното жилище след развода, изразяваща се в безспорно установено настъпване на последователност от юридически факти и заявена претенция за заплащане на обезщетение на неползващия бивш съпруг, съпругът, на когото след развода е предоставено ползването на семейното жилище, дължи ли обезщетение, ако реално не е ползвал имота, респ. не се е възползвал от предоставените му права ЗС и по собствена воля не е ползвал фактически предоставеното му семейно жилище?
Допустимо ли е съдът да тълкува съдържанието на споразумението за прекратяване на брака, без при тълкуването да се обследват фактите, обстоятелствата и уговорките между страните, съдържащи се в самото споразумение, а волята на страните, обективирана в споразумението за прекратяване на брака, се тълкува чрез изслушване на свидетелски показания и въз основа само на тях и при липса на изрична уговорка за безвъзмездно ползване на имот в споразумението, съдът да формира изводи в тази насока?
Допустимо ли е при иск по чл. 57 СК съдът да допълва съдържанието на постигнатото между бившите съпрузи споразумение за прекратяване на брака чрез свидетелски показания и въз основа само на тях да формира изводи, които са от съществено значение за изхода на спора при заявена претенция за заплащане на парична сума на неползващия собственик?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 146 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 49 ал. 4 СК, чл. 49 СК, чл. 50 СК, чл. 51 СК, чл. 56 СК, чл. 57 ал. 1 СК, чл. 57 ал. 2 СК, чл. 57 ЗС, чл. 57 СК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Кой има право да прекрати договора за заем за послужване с третото лице, съвместно ползващо имота, представляващ семейна имуществена общност след разтрогване на брака между страните – съсобственикът, който фактически ползва имота, или неползващият съсобственик, който е лишен от фактическо ползване със съдебния акт по допускане на развода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Искът по чл. 57, ал. 2 СК може ли да бъде осъдителен за заплащане на наемна цена или в производството по чл. 57, ал. 2 СК съдът следва да се ограничи единствено до определяне на същата?
Бившият съпруг дължи ли обезщетение за пазарен наем на неползващия съпруг при положение, че жилището се ползва единствено и само от навършилото пълнолетие дете на бившите съпрузи? Как се уреждат отношенията между навършилите пълнолетие низходящи и родителите по повод ползване на жилище на родителите, респективно ползване жилище, за което родителите имат право запазено право на съвместно ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Таня Орешарова
чл. 111 б. в ЗЗД, чл. 129 ГПК, чл. 214 ал. 1 ГПК, чл. 214 ГПК, чл. 232 ал. 2 ЗЗД, чл. 232 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 32 ал. 2 ЗС, чл. 49 ал. 1 СК, чл. 56 СК, чл. 57 ал. 1 СК, чл. 57 ал. 2 СК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Следва ли въззивният съд да освободи ответника от заплащане на разноски, ако последният е признал предявения от ищеца иск за пълна трансформация на имот, придобит по време на брака, ако с поведението си след прекратяване на брака не е оспорвал липсата си на принос в придобиването на имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
„При въведени във въззивното производство нови обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК какви са задълженията на въззивния съд по чл. 7 и чл. 10 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото и за установяване на факти, които са от значение за крайния извод на съда? Следва ли съдът да оказва съдействие на страните по чл. 7 ГПК за изясняване на фактическите твърдения и правните доводи на страните?“ „Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и да изложи мотиви по тях?“ „Към кой момент – фактическата раздяла на родителите или произнасянето на съда за предоставяне на семейното жилище, се преценява начина на обитаване на жилището от непълнолетното дете от брака /към датата на произнасяне в жилището живеят още две пълнолетни лица от кръга на майката/?“ „При наличието на живущи в семейното жилище и на други пълнолетни лица, които са от кръга на родителя, на когото е предоставено семейното жилище, и за които собственикът/ползвателят не дължи издръжка, какво включва жилищната площ, ползвана от непълнолетното дете от брака?“ „Към кой момент възниква наемното правоотношение по силата на чл. 57, ал. 1 СК?“ „Може ли да се приеме, че разпоредбата на чл. 57 СК е непълна или неясна, за да се тълкува по аналогия възможността началният момент на дължимия наем да бъде и преди влизане в сила на съдебното решение?“ „Ако във въззивната жалба е налице оплакване относно решението на първоинстанционния съд за предоставяне ползването на семейното жилище, явява ли се въззивният съдебен акт окончателен, или решението на съда по този въпрос ще влезе в сила след изтичане на срока за обжалване (при липса на касационна жалба), или след постановяване на окончателен съдебен акт (при наличие на касационна жалба)?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
„Допустимо ли е авансово плащане на задължение за издръжка на дете и отпада ли отговорността на родителя за издръжка за периода след плащането до изчерпване на платената авансова сума?“ „При възлагането на ползването на семейното жилище, съдът преимуществено от интересите на родителя на когото се предоставят родителските права ли се ръководи или от интересите на детето?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
„Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет по делото, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, подкрепящи защитните тези на страните, и изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?“ с довод, че е налице противоречие с практиката на ВКС: Решение №134 от 30.12.2013 г. по търг. д.№34/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №75 от 10.06.2016 г. по търг. д.№1608/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №94 от 13.09.2016 г. по търг. д.№3768/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №161 от 04.10.2016 г. по търг. д.№2220/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение №202/25.01.2018 г. по търг. д.№1826/2016 г. на ВКС, І т. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.