чл. 30 СК
Получаване на част от личното имущество
Чл. 30. (1) При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.
(2) Алинея 1 се прилага и за случаите по чл. 22, ал. 3.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
относно имуществения режим между съпрузи принадлежи на съда на държавата членка: а) на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване към момента на сезиране на съда или, ако това не е изпълнено; б) на чиято територия съпрузите са имали последното си обичайно местопребиваване, доколкото един от тях все още живее там към момента на сезиране на съда, или, ако това не е изпълнено;
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2021
Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на СК от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как се определя цената на иска по чл. 30 СК при неуточнена претенция от страна на ищеца и какви действия следва да предприеме първоинстанционният съд в такъв случай?
При обективно съединени искове по чл. 29, ал. 3 СК и чл. 30 СК, как следва да се определи родовата подсъдност на делото с оглед различния характер (оценяем/неоценяем) на исковете?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Подлежи ли на принудително изпълнение невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд, с което са присъдени парични суми по иск по чл. 30 СК? Представлява ли присъдената сума по иск по чл. 30 СК годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1, предл. второ ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на СК от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по съответния влог, за да се приеме, че е налице трансформация по чл. 23 СК?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли да се приложи, след прекратяване на брака по отношение на съпруга – осъществяващ владение върху своята 1/2 ид. част от семейното жилище, на когото е предоставено за ползване след прекратяване на брака, кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС като добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ЗС или в този случай съпругът е недобросъвестен владелец и следва да се приложи общата придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, каквото становище в мотивите на обжалваното е решение е изложил решаващия съд? Може ли само по декларативно твърдение на лицето, че е извършило дарение на голяма парична сума, без представени доказателства, че дарената сума е предадена от дарителя на надарения, да се приеме, че е осъществен фактическия състав на дарението, както е приел решаващия съд? Следва ли в този случай, съдът да приеме, че е налице дарение след като няма събрани доказателства, съобразно изискването на чл. 225, ал. 1 ЗЗД, а именно: дарението да е извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписи или събрани други писмени доказателства, като б. б. за превод на сумата в полза на надарения или свидетелски показания – удостоверяващи акта на предаване на паричната сума? Следва ли решаващия въззивен съд, след като констатира, че ищеца е направил уточнения, представляващи изменение на исковата молба и първоначално предявения иск да предприеме процесуални действия в отговор на заявените промени във вече предявения с исковата молба иск? Налице ли са пороци на обжалваното решение, след като решаващия съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства така, както изисква чл. 236, ал. 2 ГПК и съставлява ли това основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение? Допустимо ли е след като решаващия съд изцяло кредитира приетата от съда СИЕ, да направи констатации, фактически и правни изводи, изцяло противоречащи на заключението на СИЕ, както и на обясненията и уточненията на вещото лице в о. с. з. на 25.09.2023 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 175 ГПК, чл. 21 ал. 1 СК, чл. 21 ал. 2 СК, чл. 214 ГПК, чл. 225 ал. 1 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 295 ал. 1 ГПК, чл. 30 СК, чл. 70 ЗС, чл. 79 ал. 2 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали е налице неоснователно обогатяване за единия съпруг за сметка на другия, когато собственият на съпрузите недвижим имот (в режим на СИО) е продаден на трето лице с уговорката между съпрузите и третото лице, цената да бъде получена като сумата се преведе по банковата сметка само на единия съпруг?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е упражняването на потестативното право за оттегляне на поръчката да представлява недобросъвестно поведение по чл. 25, ал. 1 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. Как следва да се тълкуват регламентите на Европейския парламент и на Съвета, като част от правото на Европейския съюз: стриктно – според разпоредбите на вътрешното право или автономно – според практиката на Съда на Европейския съюз?
2. Как следва да бъде определено приложното поле на Регламент (ЕС) №650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 04 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство: съгласно съображение 12 от него и Решение на СЕС по дело С-558/2016 – попадат ли в него отношенията, свързани с прекратяването на съпружеската имуществена общност, прекратена със смъртта на единия от съпрузите или тези отношения влизат в приложното поле на Регламент (ЕС) №1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г., както е приел въззивния съд?
3. Как следва да процедира съдът, ако има колебание по приложното поле на регламентите на Европейския парламент и на Съвета, като част от правото на Европейския съюз: като тълкува разпоредбите на регламентите стриктно или като отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз съгласно чл. 628 ГПК?
4. Делба на наследство или делба на отделни имоти е производството, в което страните са упражнили правото си да поискат включване в наследствената маса и на други имоти, които искания са уважени, включително и чрез присъединяването на дела?
5. Съставлява ли пречка да бъде извършена делба на наследство, ако към него се числят и имоти, които покойният наследодател е притежавал в съсобственост с трети лица, или въпросът за включването или изключването на тези имоти се решава в края на нейната втора фаза – преди съставянето на разпределителния протокол в зависимост от това дали съсобствеността между наследниците и третите лица е прекратена, или не е прекратена?
6. Международно компетентен ли е българският съд да разгледа иск за делба на наследство, което включва недвижими имоти в чужбина, когато наследодателят към момента на неговата смърт е имал обичайно местопребиваване в Република България (т. е наследството е открито в България), бил е български гражданин и част от имуществото му се намира в Република България, ако съгласно чл. 110, ал. 2 ГПК той е международно компетентен да разгледа такъв иск, дори наследството да е открито в чужбина, съгласно чл. 14 КМЧП е достатъчна коя да е от посочените три предпоставки, а съгласно чл. 4 Регламент (ЕС) №650/2012 г. е достатъчна само първата предпоставка, но съществува и субсидиарната компетентност по местонахождението на активите на наследството, когато тази предпоставка не е налице?
7. Може ли сезираният да се произнесе по делба на наследството съд да изключи от делбата активи, намиращи се в трета държава, в други случаи и по други съображения, освен ако може да се очаква, че решението му по отношение на тези активи няма да бъде признато или обявено за изпълнимо в тази трета държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За конститутивното действие на влязлото в сила решение по уважен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК и за обективните предели на СПН на решението – дали същото има действие само по отношение на наличните към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност имущества, придобити от съпрузите или има действие и по отношение на имущества, придобити в режим на СИО, с които съпрузите са се разпоредили по време на брака и същите не са налични към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.