чл. 24 ал. 4 СК

1. Как следва да се тълкуват регламентите на Европейския парламент и на Съвета, като част от правото на Европейския съюз: стриктно – според разпоредбите на вътрешното право или автономно – според практиката на Съда на Европейския съюз?
2. Как следва да бъде определено приложното поле на Регламент (ЕС) №650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 04 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство: съгласно съображение 12 от него и Решение на СЕС по дело С-558/2016 – попадат ли в него отношенията, свързани с прекратяването на съпружеската имуществена общност, прекратена със смъртта на единия от съпрузите или тези отношения влизат в приложното поле на Регламент (ЕС) №1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г., както е приел въззивния съд?
3. Как следва да процедира съдът, ако има колебание по приложното поле на регламентите на Европейския парламент и на Съвета, като част от правото на Европейския съюз: като тълкува разпоредбите на регламентите стриктно или като отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз съгласно чл. 628 ГПК?
4. Делба на наследство или делба на отделни имоти е производството, в което страните са упражнили правото си да поискат включване в наследствената маса и на други имоти, които искания са уважени, включително и чрез присъединяването на дела?
5. Съставлява ли пречка да бъде извършена делба на наследство, ако към него се числят и имоти, които покойният наследодател е притежавал в съсобственост с трети лица, или въпросът за включването или изключването на тези имоти се решава в края на нейната втора фаза – преди съставянето на разпределителния протокол в зависимост от това дали съсобствеността между наследниците и третите лица е прекратена, или не е прекратена?
6. Международно компетентен ли е българският съд да разгледа иск за делба на наследство, което включва недвижими имоти в чужбина, когато наследодателят към момента на неговата смърт е имал обичайно местопребиваване в Република България (т. е наследството е открито в България), бил е български гражданин и част от имуществото му се намира в Република България, ако съгласно чл. 110, ал. 2 ГПК той е международно компетентен да разгледа такъв иск, дори наследството да е открито в чужбина, съгласно чл. 14 КМЧП е достатъчна коя да е от посочените три предпоставки, а съгласно чл. 4 Регламент (ЕС) №650/2012 г. е достатъчна само първата предпоставка, но съществува и субсидиарната компетентност по местонахождението на активите на наследството, когато тази предпоставка не е налице?
7. Може ли сезираният да се произнесе по делба на наследството съд да изключи от делбата активи, намиращи се в трета държава, в други случаи и по други съображения, освен ако може да се очаква, че решението му по отношение на тези активи няма да бъде признато или обявено за изпълнимо в тази трета държава?