чл. 432 ал. 1 ГПК

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в условията на пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, кои са критериите които съдът следва да отчете за правилно приложение на принипа за справедливост и конкретно – по формално посоченото съобразяване на икономическите условия към 2019 г., трябва ли съдът да изложи мотиви кои са конкретните икономически условия за посочения период, като посочи обективни обстоятелства и очертае ясно съдържание и обективни факти, свързани с този критерий, които да могат да бъдат проверени? Прилагането на един напълно произволен критерий, без никаква яснота на съдържанието, може ли да обоснове промяна в размера на обезщетението при явно отклонение от задължителните, обективни критерии, въведени с ППВС №4/1968 г.? Прилагането на критерий „икономически условия в страната за конкретната година, без да се сочат характеристики и особености на тези условия и при пълно игнориране лимита на отговорност на застрахователя за съответната година, установен като ориентир за тези условия, представлява ли критерий от значение за правилното приложение на принципа на справедливост?
Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценят и съобразяват при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на пряк иск срещу застраховател?
Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания и настъпилите последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?
Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС №4/1968 г.?
Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички съществени конкретни обстоятелства за правилно приложение на чл. 52 ЗЗД и пълното им игнориране следва ли да обоснове проверка от касационна инстанция за правилно приложение принципа на справедливост?
Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално сочене, че са загубили сина си, при което липсва позоваване на събраните по делото доказателства, задължителната им преценка в тяхната съвкупност и значимост?
Длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?
Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпимите морални вреди и да намери „справедлив еквивалент“ на същите?
Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане по пар. 27 ПЗР КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната към 2018 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива присъждани за събития години преди това и след това? Следва ли съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите? Общественото разбиране за справедливост през последните 3 - 4 години и конкретно през 2019 г., предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди? Нарушен ли е принципа на справедливост при определяне на обезщетения в по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит 10 пъти по-нисък?
Критериите на чл. 52 ЗЗД и икономическата конюнктура в страната към м. октомври 2019 г. обосновават си намаляването на присъдените от първоинстанционния съд обезщетения от 200 000 лева и правилно ли е съобразен този критерий?
При намаляване на обезщетението позовал ли се е съдът на неотносими критерии и обстоятелства? Налице ли е мотивиране и излагане на относими съображения, относно правилното прилагане на принципа за справедливост и предпоставки за намаляване на обезщетенията?
Ако два съдебни състава имат абсолютно различни критерии за справедливост трябва ли второинстанционният съд да изложи мотиви кои факти и обстоятелства са обосновали огромното различие и предпоставят намаление на обезщетението и трябва ли тези факти да са от кръга на задължителните и вярно ценени, и да са отрицателни - доказващи предпоставки за определяне на по-ниско обезщетение?
Възпроизвеждането на релевантни факти и обстоятелства и посочването на размера на обезщетението изчерпва ли задължението за излагане на мотиви или е необходимо да се обосноват и изложат и съображенията, формирали вътрешното убеждение за неоснователност на претенцията?
Ако намаляването на обезщетението се обосновава с неотносими и неверни обстоятелства, предвид задължителната съдебна практика - ППВС №4/1968 г.– налице ли е мотивиране и излагане на относими и верни съображения относно правилно приложение на принципа за справедливост?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?
Коя редакция на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да намери приложение, при определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 28, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. - тази в сила към датата на сключване договора за правна помощ, тази към датата на приключване на устните състезания в съответната инстанция, тази към момента на постановяване на съдебното решение или друга?
При присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., трябва ли да има изрично искане и за съобразяване броя на проведените открити съдебни заседания или е достатъчно да има писмено искане за присъждане на разноски?
Когато правната и фактическа сложност се определя от множество проведени заседания, приетите множество експертизи по делото, спор по всички въпроси, следва ли като ориентир за присъждане и намаляване на адвокатския хонорар по редакцията на Наредбата, изм. ДВ бр. 88/04.11.2022 г., влязла в сила на 08.11.2022 г., съдът да прилага решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/2022 г.?
Следва ли адвокатският хонорар да бъде намален, съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2023 г. по дело С–438/2022 г., въпреки липса на възражение за това Гаранционен фонд?